Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 193
Айзък Азимов
По принцип Гендибал не обръщаше внимание на подобни неща. Компор не беше транторианец — не беше и в пълния смисъл на думата човек от Втората фондация — и очевидно имаше своите илюзии. Дори и най-повърхностното пробягване по ума му го показваше. Сред тях бе и илюзията, че истинската власт по необходимост се свързва с властна външност. Разбира се, той можеше да запази заблудите си, доколкото те не пречеха на онова, от което Гендибал имаше нужда, но в настоящия момент точно тази наистина пречеше.
Това, което Гендибал стори, бе менталният еквивалент на щракването с пръсти. Компор леко залитна от усещането за остра, но бързо отминаваща болка. Концентрираното въздействие напука обвивката на неговата мисъл и остави чувство за непреднамерена, но страховита сила, която може да бъде използвана, ако говорителят поиска.
Остана и огромен респект към Гендибал. Самият той благо каза:
— Просто привличам вниманието ти, приятелю Компор. Моля те, кажи ми къде се намират сега твоят колега Голан Тривайз и неговият другар Янов Пелорат.
Компор отвърна колебливо:
— Мога ли да говоря пред тази жена, говорителю?
— Жената, Компор, е като мое продължение. Поради това няма причина да не можеш да говориш открито.
— Както кажеш, говорителю. Тривайз и Пелорат приближават една планета, известна като Гея.
— Така ми съобщи и онзи ден при последната ни връзка. Те положително вече са се приземили на Гея и вероятно отново са потеглили. На планетата Сейшел не се задържаха дълго.
— Докато аз ги следвах, все още не се бяха приземили, говорителю. Приближаваха планетата много предпазливо, като правеха големи паузи между микроскоковете. За мен е очевидно, че не разполагат с никаква информация за света, към който приближават, и затова се колебаят.
— А ти имаш ли информация, Компор?
— Никаква, говорителю — отвърна другият. — Поне според корабния ми компютър.
— Този ли? — погледът на Гендибал спря на контролния панел и той попита с внезапна надежда: — Може ли да помогне при управлението на кораба?
— Може изцяло да го управлява сам, говорителю. Човек трябва просто да мисли за това.
Гендибал изведнъж се почувства притеснен.
— Толкова далеч ли е стигнала Фондацията?
— Да, но още има какво да се желае. Компютърът работи тромаво. Трябва да повтарям мислите си няколко пъти и дори тогава получавам едва минимума от информация.
— Аз може би ще се справя по-добре — каза Гендибал.
— Сигурен съм, говорителю — с уважение заяви Компор.
— Да оставим това. Защо в компютъра няма информация за Гея?
— Не зная, говорителю. Той претендира, че има — доколкото за един компютър може да се каже, че претендира — данни за всички населени с хора планети в Галактиката.
— Няма как да има повече информация, отколкото е била вкарана в него; и ако онези, които са я вкарвали, са мислели, че имат данни за всички планети, а всъщност не са имали, тогава и компютърът би трябвало да работи със същото погрешно предположение. Прав ли съм?
— Сигурно, говорителю.
— Ти проучи ли това на Сейшел?
— Говорителю — рече с известна неловкост Компор, на Сейшел има хора, които приказват за Гея, но твърденията им са без стойност. Чисто суеверие. Разправят легенди, че Гея е могъщ свят, който е отблъснал дори Мулето.