Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 195

— Колко време, говорителю?

— Докато не дойда за теб. Не очаквам да се забавя тъй дълго, че да се появи опасност да останеш без продукти, но ако все пак се случи, ще идеш на някоя населена планета от Сейшелския съюз и ще ме дочакаш там. Аз ще те намеря, където и да си.

— Както кажеш, говорителю.

— И не се паникьосвай. Мога да се справя с тази мистериозна Гея и, ако бъде нужно, с петте кораба на Фондацията.

67

Литорал Тубинг беше посланик на Фондацията в Сейшел от седем години. Мястото много му харесваше.

Висок и доста пълен, той носеше гъсти кафяви мустаци по времето, когато и на Фондацията, и на Сейшел доминираше модата на гладко обръснатите. Имаше дълбоко врязани бръчки, макар да бе само на петдесет и четири, и си падаше по показното безразличие. Отношението му към работата не можеше да се схване лесно.

Въпреки това мястото действително му харесваше. То го държеше настрани от шумотевицата в политиката на Терминус, което именно му се нравеше най-много, и му даваше възможност да води живот на сейшелски сибарит, поддържайки стила, към който се бяха пристрастили жена му и дъщеря му. Не искаше нищо около него да се променя.

От друга страна, той не харесваше Лионо Кодел, може би понеже Кодел също носеше мустаци, макар и по-малки, по-къси и сиво-бели. Навремето те бяха единствените двама души от по-изтъкнатото общество, които имаха мустаци, и помежду им съществуваше нещо като състезание на тази тема. Сега, мислеше си Тубинг, вече нямаше никакво състезание; Лионо бе достоен единствено за презрение.

Кодел стана директор на Сигурността още когато Тубинг беше на Терминус и докато не бе купен с посланичеството, мечтаеше да се противопостави на Харла Бранно в изборите за кмет. Разбира се, Бранно бе направила всичко заради самата себе си, ала в крайна сметка той бе издигнат благодарение на нейната благосклонност.

Някак си обаче това сякаш не важеше и за Кодел. Може би причината се криеше в решителната му приветливост — в начина, по който той бе винаги така дружелюбно настроен, дори и след като вече е решил как точно да ти пререже гърлото.

Ей го сега там в хиперпространствения си образ, приветлив както винаги, бликащ от добродушие. Истинското му тяло бе, разбира се, на Терминус, което спестяваше на Тубинг необходимостта да му предложи какъвто и да е физически жест на гостоприемство.

— Кодел — рече той, — искам да оттеглите тези кораби.

Кодел слънчево се усмихна.

— И аз също, само че старата дама вече го е решила.

— Известно е, че от време на време ти си я убеждавал да не прави разни неща.

— Случвало се е, но само когато тя желае да бъде разубедена. Този път обаче не желае. Тубинг, върши си работата. Дръж Сейшел спокоен.

— Не мисля за Сейшел, Кодел. Мисля за Фондацията.

— Като всички нас.

— Кодел, не почвай словесен двубой с мен. Искам да ме изслушаш.

— С удоволствие, но сега на Терминус е твърде бурно и не мога да те слушам дълго.

— Ще бъда толкова кратък, колкото е възможно, когато обсъждаме възможността Фондацията да бъде унищожена. Ако тази хиперпространствена линия не се подслушва, ще говоря открито.