Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 192

— Аз бъдеш уплашена, учителю — каза тя, когато й обясни какво ще трябва да се направи. — Нищото бъдеш това, в което ще сторя крачкостъпка — ако не друго, внезапното й връщане към грубия демски диалект показваше до каква степен е объркана.

Гендибал внимателно обясни:

— Не мога да те оставя на борда на този кораб, Нови, понеже аз ще отида в другия, а ти трябва да си с мен. Бъди спокойна, твоят космически скафандър ще те предпази от всякаква беда, а и просто няма къде да паднеш. Даже и да изпуснеш въжето, ще останеш някъде наблизо, а аз ще съм на една ръка разстояние, така че ще мога да те достигна. Хайде, Нови, покажи ми, че си достатъчно смела — така, както си и достатъчно умна — да бъдеш учен.

Тя не възрази повече и Гендибал, макар да не желаеше да предприеме нещо, което да смути гладкостта на нейното съзнание, все пак изпрати едно успокояващо докосване към повърхността на ума й.

— Ти пак можеш да ми говориш — рече той, след като и двамата бяха навлекли скафандрите. — Аз ще те чуя, ако мислиш усилено. Мисли думите силно и ясно, една по една. Сега ме чуваш, нали?

— Да, учителю — отвърна тя.

През прозрачната лицева плоча той видя, че устните й се движат и каза:

— Мисли, без да си движиш устните, Нови. В тоя модел скафандри няма радиовръзка. Всичко се прави с ума.

Сега устните й не помръднаха, а изражението й стана по-тревожно: „Чуваш ли ме, учителю?“

„Идеално“ — помисли Гендибал; неговите устни също не се движеха. — „Ти чуваш ли ме?“

„Чувам те, учителю.“

„Тогава ела с мен и прави каквото правя аз.“

Тръгнаха. На теория Гендибал беше отлично подготвен, а практически се справяше умерено добре. Важно бе човек да си държи краката изпънати плътно един до друг, като ги движи само от хълбоците. Така центърът на тежестта оставаше непроменен, а ръцете равномерно се местеха напред една след друга. Беше го обяснил на Сура Нови и, без да се обръща, следеше положението на тялото й по състоянието на двигателната област в нейния мозък.

Като за начинаеща тя се справяше много добре, почти толкова добре, колкото и той самият. Бе потиснала собственото си напрежение и последвала напътствията. Гендибал отново установи, че е много доволен от нея.

Все пак Нови очевидно се зарадва, когато пак се озова на борда, а и Гендибал също. Щом свали скафандъра си, той се огледа и едва не се вцепени от лукса и стила на обзавеждане. Не разпозна почти нищо от оборудването и сърцето му се сви при мисълта, че има твърде малко време, за да разбере как да се справя с всичко. Можеше да му се наложи направо да прехвърли опита от човека, намиращ се вече на борда — нещо, което никога не бе толкова качествено, колкото истинското обучение.

Сетне се концентрира върху Компор. Той бе висок и слаб, няколко години по-възрастен от него самия, доста хубав, макар и по малко слабашки начин, със ситно къдрава коса в странен масленожълт цвят.

За Гендибал веднага стана ясно, че този човек е разочарован и дори презира говорителя, с когото се срещаше за пръв път. Нещо повече, той съвършено не успяваше да прикрие този факт.