Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 191

Айзък Азимов

Неведнъж Компор бе изпитвал особено приповдигнато усещане при мисълта за своята роля. Колко малка е групата, един от членовете на която бе и той; а какво огромно влияние имаше. И колко тайно бе всичко. Дори жена му не знаеше нищо за скрития му живот.

И не друг, а говорителите дърпаха нишките; и точно този Гендибал, който би могъл да стане (мислеше си Компор) следващият Първи говорител — нещо повече от император на нещо повече от империя…

Сега той се намираше тук, в един транториански кораб, и Компор се бореше с разочарованието си, че не бяха се срещнали на самия Трантор.

Впрочем възможно ли бе това да е кораб от Трантор? Всеки един от ранните търговци, пренасяли стоките на Фондацията през враждебно настроената Галактика, сигурно бе притежавал по-добър. Нищо чудно, че на говорителя му е било потребно толкова време, за да измине разстоянието от Трантор до Сейшел.

Не беше оборудван дори с унидоков механизъм, който свързваше два кораба в едно, ако е необходимо да се прехвърля персонал. Даже достойната за презрение сейшелска флота бе оборудвана с такива механизми. Вместо да се възползва от тях, говорителят трябваше да изравнява скоростите, да прехвърля приставъчно въже от единия кораб до другия и после да се придърпва по него — също както в дните на Империята.

„Ама че работа“ — мрачно мислеше Компор, без да може да потисне чувствата си. Звездолетът не бе нищо повече от един старомоден имперски съд, и то твърде малък.

По приставъчното въже се движеха две фигури — едната от тях толкова тромаво, та ставаше ясно, че никога по-рано не е излизала в космоса.

Накрая те се озоваха на борда и съблякоха своите скафандри. Говорителят Стор Гендибал беше среден на ръст и външността му не впечатляваше особено; не беше едър и силен, нито пък излъчваше аура на ученост. Тъмните, дълбоко разположени очи бяха единственият признак за мъдростта му. Ала сега говорителят се оглеждаше наоколо и веднага ставаше ясно, че изпитва благоговение.

Другият посетител бе жена, висока колкото Гендибал и простовата на вид. Тя се озърташе със зинала от изумление уста.

66

За Гендибал придвижването по въжето не бе съвсем неприятно усещане. Знаеше, че не е „космически вълк“ — както и никой друг от колегите му, — но пък и не беше напълно земен червей, понеже на членовете на Втората фондация не се позволяваше да станат такива. В края на краищата потенциалната необходимост от космически полети бе винаги надвиснала над тях, макар всеки да разбираше, че подобна нужда може да възникне твърде рядко. (Прийм Палвър, чиито многобройни космически пътешествия бяха легендарни, веднъж унило бе споменал, че успехът на един говорител е толкова по-голям, колкото по-малко пъти му се е налагало да пътува в космоса, за да осигури действието на Плана.)

Досега Гендибал бе използвал три пъти приставъчното въже. Този му бе четвъртият и даже и да изпитваше известно напрежение, то щеше да изчезне пред загрижеността за Сура Нови. Не му бе нужна никаква менталика, за да види, че разходката в нищото я бе разстроила дълбоко.