Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 179

— И какво следва от това? — предпазливо попита Кодел.

— Сигурно трябва да свържем двете неща, които отбелязах. Сейшел включва една планетна система, която е напълно неизвестна, и той самият е недосегаем. Двете неща не могат да не са свързани. Каквото и да представлява Гея, тя сама се защищава. Изглежда сякаш извън непосредствената й околност за нейното съществуване не е известно нищо, и че тя защищава тази околност тъй, че външни хора не могат да проникнат в нея.

— Да не казвате, кмете, че Гея е седалището на Втората фондация?

— Казвам ви, че Гея заслужава да бъде проучена.

— Може ли да отбележа един странен факт, който трудно ще се обясни чрез тази теория.

— Моля.

— Ако Гея е Втората фондация и ако в продължение на векове се е защищавала физически от нашественици, защищавайки и целия Сейшелски съюз като по-обширен и дълбок щит за самата нея, и ако дори е предотвратявала в Галактиката да се процеди някаква информация за това, тогава защо цялата тази защита изведнъж изчезва? Тривайз и Пелорат напускат Терминус и макар вие да ги съветвате да идат на Трантор, те незабавно и без колебания отиват на Сейшел, а сега и на Гея. Нещо повече, вие можете да мислите за Гея и да разсъждавате на тая тема. Защо по някакъв начин на вас не ви е попречено да го правите?

Дълго време кмет Бранно не отговори. Главата й бе приведена и сивата й коса хвърляше убити отблясъци от светлината. Накрая каза:

— Понеже, мисля си, съветник Тривайз някак си е разстроил порядъка. Нещо е направил — или в момента го прави — и то по някакъв начин застрашава Плана на Селдън.

— Това е съвсем невъзможно, кмете.

— Предполагам, че всичко и всеки си има своите пропуски. Положително и Хари Селдън не е бил идеален. Някъде в Плана има пропуск и Тривайз се е натъкнал на него, може би дори без да подозира за това. Трябва да разберем какво става и да сме на място.

Към края на думите й Кодел започна да изглежда опечален.

— Не взимайте еднолични решения, кмете. Ние не бихме искали да тръгнем, без да обмислим нещата адекватно.

— Не ме смятай за идиот, Кодел. Нямам намерение да започвам война. Не възнамерявам да стоваря на Гея някой експедиционен корпус. Просто искам да съм на мястото или, ако предпочиташ, близо до него. Лионо, провери вместо мен — аз мразя да разговарям с военното ведомство, дето е толкоз смешно тесногръдо, колкото може да стане след сто и двадесет години мир, но ти изглежда не обръщаш внимание на тези подробности — колко военни кораба са разположени близо до Сейшел. Можем ли да направим така, че действията им да изглеждат рутинни, и да не приличат на мобилизация?