Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 180

— В тия идилични мирни времена наоколо няма много кораби, сигурен съм. Все пак ще разбера.

— Дори два-три ще са достатъчни, особено ако единият е от клас „Супернова“.

— Какво искате да направите с тях?

— Искам да се придвижат колкото се може по-близо до Сейшел — без, разбира се, да предизвикат някой инцидент — и да са достатъчно близо един до друг, за да могат взаимно да се поддържат.

— Но защо е всичко туй?

— Заради подвижността. Искам, ако се наложи, да нанеса удар, да мога да го направя.

— Срещу Втората фондация? Ако Гея е успяла да се запази изолирана и недосегаема срещу Мулето, сигурно и сега ще може да издържи на няколко кораба.

В очите на Бранно заискри боен блясък.

— Приятелю, казах ти, че нищо и никой не е идеален, дори и Хари Селдън. Когато е създавал Плана си, все пак е бил рожба на своето време. Бил е математик по времето на умиращата Империя, когато техниката е западала. Следователно в Плана не би могъл да направи адекватни допускания за техническия напредък. Гравитиката например е едно изцяло ново направление, което той вероятно не е предвидил. А има и други постижения.

— Гея също може да е напреднала.

— В изолация? Хайде де! Във фондационната Федерация има десет квадрилиона души, от които могат да излязат учени, дето ще допринесат за техническия напредък. Един самотен изолиран свят не е в състояние да направи нищо подобно. Нашите кораби ще настъпят и аз ще бъда с тях.

— Извинете, кмете, но какво означава това?

— Аз самата ще отида на някой от корабите, които ще се съберат край границите на Сейшел. Искам да видя положението със собствените си очи.

За миг устата на Кодел зина и той преглътна доста шумно.

— Кмете, това е… това не е мъдро — ако изобщо бе възможно да има човек, който би се осмелил да направи толкова остра забележка, това беше именно Кодел.

— Мъдро или не — сприхаво рече Бранно, — ще го сторя. Писна ми от Терминус и от безкрайните му политически ежби, от вътрешните му боричкания, съюзи и контрасъюзи, от неговите предателства и възраждания. Седемнадесет години съм била в центъра на всичко това и сега искам да направя нещо друго — каквото и да е то. Ей там — тя посочи с ръка в някаква случайно избрана посока — може би се променя цялата история на Галактиката и аз искам да участвам в тоя процес.

— Но вие не знаете нищо за него, кмете.

— Че кой знае, Лионо? — тя вдървено се изправи на крака. — Веднага щом ми донесеш информацията за корабите и успея да уредя проклетата работа тук да върви, ще се махна. И, Лионо, не се опитвай по някакъв начин да ме спреш, защото с един замах ще затрия старото ни приятелство и ще те съсипя. Това все още мога да направя.

Кодел кимна.

— Зная, че можете, госпожо кмете, но преди да решите, ще ви помоля да помислите още веднъж за силата на Плана на Селдън. Това, дето възнамерявате, може да излезе самоубийство.

— Нямам никакви опасения, Лионо. Планът е направил грешка, що се отнася до Мулето, когото той не е предвидил — а пропускът да предвидиш нещо предполага възможността да пропуснеш и друго.