Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 177

Айзък Азимов

— Много добре. Тогава виж — ново докосване на превключвателите. Червеното се разпростря значително по-нашироко и сега покриваше почти половината Галактика. — Ето така — рече кмет Бранно — е изглеждало кралството на Мулето, когато той е умрял. Ако надникнеш между червеното, ще откриеш Сейшелския съюз, този път напълно обграден, но все пак бял. Той е единственият анклав, оставен от Мулето на свобода.

— Тогава също е бил неутрален.

— Мулето не е уважавал много неутралитета.

— В този случай изглежда го е уважил.

— Изглежда го е уважил… Какво притежава Сейшел?

— Нищо — отвърна Кодел. — Повярвайте ми, кмете, само да го поискаме и той е наш.

— Така ли? Обаче все пак не е.

— Защото няма нужда да го искаме.

Бранно седна в креслото си и с един замах на ръката над контролното табло угаси Галактиката.

— Мисля, че сега го искаме.

— Извинете, кмете?

— Лионо, аз изпратих тоя глупав съветник в космоса като гръмоотвод. Чувствам, че Втората фондация ще види у него по-голяма опасност, отколкото той представлява, и ще разглежда самата Фондация като по-малкото зло. Мълнията ще го удари и ще ни открие първоизточника си.

— Да, кмете!

— Намерението ми беше той да отиде при разпадащите се руини на Трантор, да се ровичка из онова — ако изобщо го има, — което е останало от неговата Библиотека и да търси Земята. Сигурно се сещаш, че това е светът, за който досадните мистици разправят, че бил първородното място на човечеството, като че ли това може да има някакво значение, дори и да се окаже вярно. Втората фондация едва ли би повярвала, че той наистина търси точно туй, и на тях би им се наложило да се постараят да разберат каква е в действителност целта му.

— Но той не отиде на Трантор.

— Не. Съвсем неочаквано замина за Сейшел. Защо?

— Не зная. Само ви моля, простете на една стара хрътка, чийто дълг е да подозира всичко, и ми кажете откъде узнахте, че той и Пелорат са отишли на Сейшел. Наистина този тип Компор ни докладва за това, но доколко можем да вярваме на Компор?

— Хиперрелето ни съобщи, че корабът на Компор наистина се е приземял на планетата Сейшел.

— Несъмнено, но откъде знаете, че Тривайз и Пелорат също са там? Компор може да е отишъл на Сейшел по свои лични причини и да не знае — или да не го е грижа къде са другите.

— Факт е, че нашият посланик на Сейшел ни информира за пристигането на кораба, на който качихме Тривайз и Пелорат. Не съм склонна да мисля, че е пристигнал на Сейшел без тях. Нещо повече, Компор докладва, че е говорил с двамата, а и ако на него не може да му се вярва, разполагаме с други съобщения, според които са отишли в Сейшелския университет, където са се консултирали с някакъв не особено известен историк.

— Нищо от туй — меко отрони Кодел — не е стигнало до мен.

Бранно изсумтя.

— Не се чувствай засегнат. Аз лично се занимавам с въпроса и ето че сега информацията стигна до теб, при това без кой знае какво закъснение. Последните вести — току-що дошли — са от посланика. Нашият гръмоотвод пак е потеглил. Стоял е два дни на Сейшел и е заминал. Казал, че сега се отправя към друга планетна система на около десет парсека оттам. Дал е името и галактическите координати на новата си цел на посланика, който ни ги препредаде.