Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 129

— Сигурно не искаш да кажеш, че всички светове миришат така.

— Не. Нали ти казах, всеки си има собствен аромат. Ако наистина му обръщахме внимание или ако носовете ни бяха по-чувствителни — като тия на анакреонските кучета — вероятно бихме могли да разберем къде сме попаднали само с едно подушване. Когато отначало постъпих във флотата, никога не можех да ям през първия ден на нов свят; после от един стар космонавт се научих по време на приземяването да душа кърпичка с миризмата на съответната планета. Докато дойде време да излезеш на открито, вече не те дразни толкова. А след още малко време ставаш съвсем нечувствителен към нея — просто се научаваш да не й обръщаш внимание… Най-лошото е, когато се връщаш у дома.

— Защо?

— Мислиш ли, че Терминус не мирише?

— Да не искаш да кажеш, че и той?…

— Разбира се. Когато се аклиматизираш към миризмата на някой друг свят, например Сейшел, ще се изненадаш от вонята на Терминус. Едно време, щом отворехме шлюзовата камера след някое по-продължително учебно пътуване, целият екипаж ревваше: „Хайде пак в нашите си лайна.“

Пелорат изглеждаше отвратен.

Кулите на града вече бяха забележимо по-близо, ала той се взираше в близката околност. В двете посоки се движеха и други автомобили, от време на време отгоре прелиташе по някоя въздушна кола, но Пелорат явно изучаваше дърветата.

— Растителният живот изглежда странен. Предполагаш ли, че в него може да има нещо местно?

— Съмнявам се — разсеяно отговори Тривайз. Той проучваше картата и се опитваше да програмира компютъра на колата. — На която и да е обитавана от хора планета няма кой знае колко туземен живот. Заселниците винаги докарват собствените си растения и животни — или по време на самото преселение, или малко след него.

— Въпреки това изглежда странно.

— Не очаквай, че навсякъде ще срещаш едни и същи видове, Янов. Веднъж ми разправяха, че хората от Енциклопедия Галактика направили атлас на разновидностите, който бил вкаран на осемдесет и седем дебели компютърни диска и дори в тоя си вид бил непълен — а и докато го завършили, вече остарял.

Автомобилът продължаваше да се движи — покрайнините на града зинаха и ги погълнаха. Пелорат леко потрепери.

— Нямам високо мнение за градската им архитектура.

— Всекиму неговото — рече Тривайз с безразличието на обръгнал космически пътешественик.

— Между другото, къде отиваме?

— Ами — с известен апломб отвърна другият, — опитвам се да накарам компютъра да замъкне туй чудо до туристическия център. Надявам се да знае кои улици са еднопосочни и какви са правилата за движение, понеже аз и понятие си нямам.

— Какво ще правим там, Голан?

— Първо на първо, ние сме туристи, така че е естествено да идем на подобно място, ако искаме да изглеждаме поне толкова неподозрителни, колкото е възможно. И второ, къде би отишъл ти, за да получиш информация за Гея?

— В някой университет или антропологическо общество, или музей, но положително не в туристически център.