Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 13

Освен ако самата тя вече не е попаднала в…

Не! Подобен ход на мисли води до параноя!

И въпреки това…

Умът му сякаш заброди на пръсти в кръг и още не се бе измъкнал от натрапчиво повтарящото се хрумване, когато пристигнаха стражите.

— Ще трябва да дойдете с нас, съветник — каза важно и безстрастно по-старшият от двамата. Отличителните му знаци показваха, че е лейтенант. Имаше малък белег на дясната си буза и изглеждаше уморен, сякаш бе прекарал твърде дълго на тази служба и направил твърде малко — както можеше да се очаква от войник, чиито съграждани са живели повече от век в мир.

Тривайз не помръдна.

— Вашето име, лейтенант.

— Ивандър Сопелор, съветник.

— Вие разбирате, че нарушавате закона, лейтенант Сопелор. Не можете да арестувате съветник.

Лейтенантът рече:

— Ние получихме пряка заповед, господине.

— Това няма значение. На вас не могат да ви заповядат да арестувате един съветник. Трябва да разберете, че в резултат подлежите на военен съд.

— Вие не сте арестуван — заяви лейтенантът.

— Тогава няма защо да идвам с вас, нали така?

— Инструктираха ни да ви придружим до дома ви.

— Аз знам пътя.

— И пътьом да ви защищаваме.

— От какво? Или, по-скоро, от кого?

— От всяка тълпа, която би могла да се събере.

— В полунощ?

— Точно затова изчакахме до полунощ. А сега, господине, заради вашата сигурност трябва да ви помолим да дойдете с нас. Мога ли да съобщя — не като заплаха, а само за информация — че, ако бъде необходимо, сме оторизирани да приложим сила.

Тривайз знаеше за невронните камшици, с които бяха въоръжени. Надигна се, както се надяваше, с достойнство.

— Тогава към къщи. Или да разбирам, че се каните да ме откарате в затвора?

— Не са ни инструктирали да ви лъжем, господине — каза лейтенантът с някаква особена гордост. Тривайз осъзна, че стои пред професионалист, който, за да излъже, трябва да получи заповед — а и дори в такъв случай изражението и тонът на гласа му биха го издали.

— Моля за извинение, лейтенант — рече Тривайз. — Не исках да намекна, че се съмнявам в думите ви.

Отвън ги чакаше автомобил. Улицата бе празна и не се виждаше никакъв човек, да не говорим за тълпа, но лейтенантът бе говорил правдиво. Не беше казал, че отвън има тълпа или че ще се събере тълпа. Имаше предвид „всяка тълпа, която би могла да се събере“.

Лейтенантът внимателно съпровождаше Тривайз между себе си и колата. Нямаше начин да се извърти и побегне. Сопелор влезе веднага подире му и седна до него на задната седалка.

Колата потегли.

— Щом се върна у дома — каза Тривайз, — предполагам, че ще мога свободно да си върша работата. Например, да напусна моментално, ако реша.

— Нямаме заповед да ви пречим, съветник, по какъвто и да било начин, освен доколкото ни е заповядано да ви защищаваме.