Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 14

— Доколкото? Какво означава това в случая?

— Инструктиран съм да ви съобщя, че щом се върнете в дома си, няма да можете да го напускате. Улиците не са безопасни за вас, а аз отговарям за безопасността ви.

— Искате да кажете, че съм под домашен арест.

— Не съм адвокат, съветник. Не зная какво означава това.

Сопелор бе вперил поглед право пред себе си, но лакътят му опираше в тялото на Тривайз. Не би могъл да помръдне, без лейтенантът да усети.

Колата спря пред малката къща на съветника в предградието Флекснър. В момента той живееше сам — Флавела май се бе уморила от хаотичния ритъм, който членството в Съвета му налагаше — така че не се надяваше някой да го очаква.

— Да изляза ли? — попита Тривайз.

— Аз ще изляза пръв, съветник. Ние ще ви придружим вътре.

— Заради моята безопасност?

— Да, господине.

Зад входната врата имаше двама стражи. Нощното осветление бе запалено, но прозорците бяха от непрозрачно стъкло и отвън светлина не се виждаше.

За миг той се възмути от нахлуването, но после се овладя и едва забележимо сви рамене. Щом Съветът не бе успял да го защити в самата зала, то явно и неговият дом нямаше да му послужи за крепост.

— Колко от вас са тук? Цял полк?

— Не, съветник — долетя твърд и уверен глас. — Само един човек освен тези, които виждате, и той ви чака доста отдавна.

Харла Бранно, кметът на Терминус, застана на вратата към всекидневната.

— Не мислите ли, че е дошло време да си поговорим?

Тривайз се облещи от изненада.

— Всички тия празни приказки само…

Бранно го прекъсна с нисък, властен глас:

— Тихо, съветник. Вие четиримата, навън. Вън! Всичко тук ще бъде наред.

Четиримата стражи отдадоха чест и се извъртяха на токове. Тривайз и Бранно останаха сами.

ІІ. КМЕТЪТ

5

Бранно чакаше повече от час и уморено размишляваше. В строгия смисъл на понятието бе извършила нахлуване с взлом. Нещо повече, бе нарушила — съвсем противоконституционно — правата на един съветник. По стриктните закони, които държаха сметка на кметовете още от времето на Индбър III и Мулето, тоест отпреди два века, тя подлежеше на отстраняване от поста си.

Точно този ден обаче в продължение на двадесет и четири часа не бе възможно Бранно да направи грешка.

Само че денят щеше да отмине. Тя неспокойно се размърда.

Първите две столетия бяха Златният век на Фондацията, нейната героична епоха — ако не за нещастниците, живели в ония несигурни времена, то поне погледнато със задна дата. Двамата велики герои бяха Салвор Хардин и Хобър Малоу — полуобожествявани до степен да съперничат на самия несравним Хари Селдън. Тримата бяха триножникът, на който се опираха всички легенди за Фондацията и дори историята й.

В онези векове обаче Фондацията всъщност беше един немощен свят със слабо влияние над Четирите кралства и със съвсем смътна представа доколко закрилящата длан на Плана на Селдън е протегната над него, за да го пази от отломките на могъщата Галактическа империя.

Колкото по-мощна като политическа и търговска общност ставаше Фондацията, толкова по-малозначителни започваха да изглеждат нейните управници и бойци. Лейтън Девърс бе почти забравен. Ако понякога си спомняха за него, то бе по-скоро заради трагичната му смърт в робските мини, отколкото поради ненужната му, но успешна борба срещу Бел Райъс.