Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 11

— Която бихте определили по какъв начин?

— Галактико! Тя обикновено се дефинира като клон от математиката, който се занимава с общата реакция на големи групи хора на дадени стимули при дадени условия. С други думи, смята се, че предвижда обществените и историческите промени.

— Вие казахте „смята се“. Поставяте ли под въпрос това от гледна точка на математическия си опит?

— Не — рече Тривайз. — Аз не съм психоисторик. Нито аз, нито някой от членовете на правителството на Фондацията, нито някой гражданин на Терминус, нито някой…

Директорът вдигна ръка, меко каза: „Съветник, моля ви!“ и Тривайз млъкна. Кодел попита:

— Имате ли основания да предполагате, че Хари Селдън не е направил необходимия анализ, който би съчетал колкото е възможно по-ефективно факторите за максималната вероятност и най-краткото време по пътя, който Фондацията трябва да измине от Първата до Втората Империя?

— Не съм бил там — язвително рече Тривайз. — Откъде да знам?

— А знаете ли, че не го е направил?

— Не.

— Може би отричате, че холографският образ на Хари Селдън, който се е появявал при всяка от няколкото исторически кризи през последните петстотин години, е в действителност репродукция на самия Хари Селдън, направена през последната година от живота му, малко преди установяването на Фондацията?

— Предполагам, че не мога да го отрека.

— Вие „предполагате“. Бихте ли казали, че това е фалшификация, номер, измислен от някого с някаква цел?

Тривайз въздъхна.

— Не, не твърдя това.

— Готов ли сте да отстоявате тезата, че посланията, които Хари Селдън ни изпраща, са манипулирани по някакъв начин?

— Не. Нямам основание да мисля, че подобна манипулация е възможна или полезна.

— Разбирам. Вие бяхте свидетел на последното появяване на образа на Селдън. Намирате ли, че неговият анализ — направен преди петстотин години — не съответства съвсем точно на съществуващите днес условия?

— Напротив — каза Тривайз с внезапно ликуване. — Той съответства много точно.

Кодел остана безразличен към емоциите му.

— И въпреки това, съветник, дори след появяването на Селдън, вие все още твърдите, че Планът му не съществува?

— Разбира се. Аз твърдя, че той не съществува именно защото анализът съответства толкова точно…

Кодел изключи уредбата.

— Съветник — рече той, клатейки глава, — вие ме карате да си правя труда да изтривам. Аз ви питам дали все още поддържате това свое странно убеждение, а вие започвате да ми изброявате причините. Нека да повторя въпроса.

Той отново запита:

— И въпреки това, съветник, след появяването на Селдън, вие все още твърдите, че Планът му не съществува?

— Откъде знаете това? Никой не е имал възможност да говори с моя приятел информатора Компор след появата на Хари Селдън.

— Да кажем, че го предполагаме, съветник. И да допуснем, че вие вече сте отговорили „разбира се“. Ако го кажете още веднъж, без да добавяте друга информация, ще можем да продължим.

— Разбира се — иронично повтори Тривайз.

— Добре — каза Кодел. — Аз ще избера онова „разбира се“, което звучи по-естествено. Благодаря ви, съветник — записващото устройство отново бе изключено.