Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 124

— Да, но е бил достатъчно вежлив да ни провери чрез дистанционно радиосканиране. Ако беше поискал, можеше да мине по кораба с ръчна машинка и да ни отнеме часове. Можеше да ни тикне и двамата в някоя полева болница и да ни държи с дни.

— Какво? Скъпи ми приятелю!

— Не се вълнувай, нали не го направи. Мислех си, че е възможно да го стори, но се размина. Което ще рече, че можем да се приземим. Бих искал да се спуснем гравитачно — би ни отнело само петнадесет минути, но не зная къде са разрешените за приземяване писти, а не искам да си създаваме неприятности. Значи, ще трябва да следваме радиолъча — което ще ни коства доста повече време — докато се спускаме по спирала през атмосферата.

Пелорат изглеждаше щастлив.

— Но това е чудесно, Голан. Ще се снижаваме ли достатъчно бавно, та да мога да наблюдавам терена? — Той повдигна портативния си екран, на който сега имаше карта с малко увеличение.

— Мисля, че да. Ще трябва да се мушнем под облачната обвивка и ще се движим със скорост няколко километра в секунда. Няма да е като пътешествие с балон, но ще успееш да видиш планетографията.

— Отлично! Отлично!

Тривайз замислено каза:

— Само се чудя дали ще бъдем на Сейшел достатъчно дълго, за да нагодя корабния часовник по местното време.

— Предполагам, зависи от това, какво планираме да правим. Как мислиш, Голан?

— Целта ни е да намерим Гея, а не знам колко време ще ни отнеме това.

Пелорат каза:

— Можем да нагласим часовите ленти на китките си и да оставим корабния часовник както си е.

— Става — рече Тривайз и погледна към планетата, която се бе проснала под тях. — Няма смисъл да чакаме повече. Ще наглася компютъра по радиолъча, дето ни го дадоха, и той ще може да използва гравитацията, за да имитира обикновен полет. Да слизаме, Янов, и да видим какво ще открием.

Корабът започна да се движи по изчислената гладка гравитационна крива, а Тривайз замислено гледаше към планетата.

Никога не бе идвал в Сейшелския съюз, но знаеше, че през последния век той бе настроен недружелюбно към Фондацията. Беше изненадан, и малко разочарован, че толкова бързо са минали митническата проверка.

Това не му се струваше логично.

40

Името на митничаря бе Джогорот Собхаддарта и той бе служил на станцията половината си живот, макар и с малки прекъсвания.

Нямаше нищо против такъв живот, защото той му даваше възможността — в продължение на един от всеки три месеца — да чете книгите си, да слуша музиката, която обича, и да бъде по-далеч от жена си и израстващия син. Вярно, че през последните две години началникът на митницата беше съновидец, а това не е особено приятно. Няма по-непоносим човек от този, който извинява странните си действия, като казва, че е бил подтикнат към тях в съня си.

Лично за себе си Собхаддарта бе решил, че не вярва нито дума от това, но внимаваше да не го разгласява, тъй като повечето от сейшелците не одобряваха антимедиумските съмнения. Наближаващото му пенсиониране можеше да бъде подложено на опасност, ако се разчуеше, че е материалист. Той попипа двете валма косми на брадичката си — едното с лявата ръка, другото с дясната, прокашля се високо и сетне каза с неподходяща небрежност: