Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 123

— Струва ми се, ние нямаме такива неща.

— Да, нямаме и те ще го установят. Помни също, че Сейшел не е член на фондационната Федерация, така че сигурно известно време ще се изтягат назад в креслата си, за да ни демонстрират своята независимост.

Един малък кораб дойде да ги инспектира и сейшелският митничар се качи на борда. Тривайз, незабравил още времето в армията, бе много енергичен.

— „Далечната звезда“, от Терминус — докладва той. — Ето корабните документи. Невъоръжен. Частен кораб. Моят паспорт. Това е единственият пътник. Неговият паспорт. Туристи сме.

Митничарят имаше ослепителна униформа, в която доминираше аленият цвят. Бузите и горната му устна бяха гладко обръснати, но имаше къса брада, която се разделяше тъй, че от двете й страни стърчеше по едно вълмо. Той попита:

— Кораб от Фондацията?

Произнесе го „кораб от Фаундасията“, ала Тривайз бе достатъчно деликатен да не го поправи, нито дори да се усмихне. Стандартният галактически има толкова разновидности, колкото са планетите и човек просто говори своя собствен диалект. Докато няма взаимно неразбиране, това е без значение.

— Да, господине — каза Тривайз. — Кораб от Фондацията. Частна собственост.

— Много добре. Ако обичате, вашето натоварване.

— Моето какво?

— Вашето натоварване. Какво носите?

— А, товара ми. Ето списъка с отделните позиции. Само частна собственост. Не сме дошли да търгуваме. Както ви казах, ние сме просто туристи.

Митничарят се огледа любопитно.

— За туристи корабът е доста съвършен.

— Не и по стандартите на Фондацията — любезно възрази Тривайз. — Аз съм заможен и мога да си го позволя.

— Да не намеквате, че аз бих могъл да бъда обогатен? — чиновникът го погледна за малко, а после измести очи встрани.

Тривайз се поколеба за миг, докато схвана смисъла на казаното, а сетне още един миг, за да реши как да постъпи.

— Не, нямам намерение да ви подкупвам. Нямам причина да ви подкупвам, а и да имах такива намерения, вие не приличате на човек, дето може да бъде подкупен. Ако искате, огледайте кораба.

— Няма нужда — рече чиновникът, като постави настрани джобния си магнетофон. — Вече сте изследвани за специфични контрабандни инфекции и такива липсват. На кораба е дадена радиочестота, която ще ви служи като насочващ подхода лъч.

После си тръгна. Цялата процедура бе отнела петнадесет минути.

С тих глас Пелорат попита:

— Можеше ли да предизвика усложнения? Наистина ли очакваше подкуп?

Тривайз сви рамене.

— Подкупването на митничарите е древно като Галактиката и аз с готовност щях да го направя, ако той бе намекнал втори път. Предполагам, че все пак предпочете да не рискува с кораб от Фондацията и при това такъв особен модел. Старата госпожа кметът, да е жива и здрава задето е толкова опърничава, каза, че името на Фондацията ще ни пази навсякъде и май не е сбъркала. Можеше да ни отнеме много повече време.

— Защо? Той като че ли научи всичко, което искаше да знае.