Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 122

Айзък Азимов

Гендибал кротко рече:

— Може би щеше да е по-добре, ако ми го беше казал насаме и бе изчакал завръщането ми.

— Това нямаше да ми даде възможност да й нанеса удар. Знам, че е лоша мотивация за един Първи говорител.

— Ударът няма да я спре, Първи говорителю. Тя ще продължи да плете интриги за мястото ти и, вероятно, не без основания. Сигурен съм, че ще се намерят хора, дето да твърдят, че е трябвало да отхвърля твоето предложение. Няма да бъде трудно да се отстоява позицията, че говорителката Деларми има най-добрия ум край Масата и че именно тя ще е най-подходящият следващ Първи говорител.

— Най-добрият ум край Масата, а не далеч от нея — измърмори Шандис. — Тя не признава никакви истински врагове освен колегите си. Ако питаш мен, изобщо не е трябвало да бъде говорителка. Слушай, да ти забраня ли да взимаш демянката? Зная, че тя те натика в това положение.

— Не, не, причината да я взема, която изтъкнах, е истинска. Тя ще бъде система за ранно предупреждение и аз съм благодарен на Деларми, че ме накара да го прозра. Убеден съм, че жената ще се окаже много полезна.

— Добре тогава. Между другото, и аз не излъгах. Наистина съм сигурен, че ще постигнеш каквото е нужно, за да приключиш с тая криза — ако можеш да се довериш на интуицията ми.

— Мисля, че мога да й се доверя, понеже съм съгласен с теб. Обещавам ти, каквото и да стане, ще нанасям повече удари, отколкото получавам. Ще се върна тук, за да бъда Първи говорител, каквото и да правят Антимулетата или Деларми.

Още докато говореше, Гендибал изследва собственото си задоволство. Защо бе толкова убеден, така настойчив за тази самотна авантюра в космоса? Амбиция, разбира се. Прийм Палвър някога бе направил нещо подобно — той се канеше да докаже, че Стор Гендибал също може да го направи. След туй никой не би могъл да му попречи да стане Първи говорител. И все пак дали нямаше тук нещо повече от амбиция? Изкушение от битката? Възбуждащото желание на човек, който през целия си съзнателен живот е бил затворен на една загубена планета? Не му бе напълно ясно защо, но знаеше, че отчаяно му се иска да тръгне.

XI. СЕЙШЕЛ

39

За пръв път в живота си Янов Пелорат наблюдаваше как след така наречения от Тривайз „микроскок“ ярката звезда постепенно се превръща в огнено кълбо. Сетне четвъртата планета, Сейшел — тя бе населена и представляваше непосредствената им цел — стана по-едра и със забележимо по-малка скорост на въртене.

Компютърът беше направил карта на планетата и я бе проектирал на преносимия екран, който Пелорат държеше в скута си.

С апломба на човек, приземявал се на няколко дузини светове, Тривайз каза:

— Не бързай да се взираш прекалено силно, Янов. Ще трябва първо да минем през входната станция, а то може да се проточи доста.

Пелорат вдигна очи към него.

— Но нали е просто формалност.

— Да, само че това не й пречи да бъде досадна.

— Но сега е мирно време.

— Разбира се. Значи, че ще ни пуснат. Първо обаче изниква дребният въпрос за екологичния баланс. Всяка планета си има свой екологичен баланс и не иска да го разстройва. Така че съвсем естествено е да се проверяват корабите за нежелани микроорганизми или инфекции. Мярката е разумна.