Читать «Острието на Фондацията» онлайн - страница 120

Първият говорител каза:

— Прийм Палвър е имал специфична идея да постъпи така; говорителят Гендибал няма. Ако се окаже, че е нужна някакъв вид маскировка, сигурен съм, че той ще бъде достатъчно изобретателен да си я осигури.

— Моите уважения, Първи говорителю, но аз желая да посоча още една хитроумна маскировка. Прийм Палвър, спомняте си, е взел със себе си своята жена и компаньонка от дълги години. Нищо не е удостоверявало тъй силно селската природа на характера му, както фактът, че е пътувал с жена си. Това е премахвало всякакви подозрения.

— Аз нямам жена — рече Гендибал. — Имал съм компаньонки, но нито една, дето сега доброволно ще поеме тази роля.

— Това е всеизвестно, говорителю Гендибал — каза Деларми, — но пък хората от само себе си ще те приемат в подобна роля, ако с теб е която и да било жена. Сигурно може да се намери някоя доброволка. И ако изпитваш необходимост да представиш нужните документи, те ще ти бъдат осигурени. Аз мисля, че една жена би дошла с теб.

За миг Гендибал остана без дъх. Тя положително нямаше предвид…

Възможно ли бе това да е план, чрез който да получи дял от успеха? Възможно ли бе тя да залага на някакво съвместно — или ротационно — владеене на мястото на Първи говорител?

Гендибал строго каза:

— Поласкан съм, че говорителката Деларми чувства, че тя…

И Деларми се разсмя с все сила, като го погледна с почти истинска симпатия. Беше паднал в капана и с това се бе показал кръгъл глупак. Масата нямаше да го забрави.

Тя рече:

— Говорителю Гендибал, не бих имала безочието да се опитам да споделя тази задача. Тя си е твоя и само твоя, също както постът Първи говорител ще бъде твой и само твой. Не бях и помисляла, че ще ме искаш със себе си. Наистина, говорителю, на моята възраст вече не мога да смятам, че съм чаровница…

Около Масата се захилиха и дори Първият говорител се опита да прикрие усмивката си.

Гендибал почувства удара и не си даде труда да утежни загубата, като не смогне да отговори със същото безгрижие. Разбираше, че усилията му щяха да са напразни.

Той каза колкото се може по-спокойно:

— Тогава какво ще предложиш? Уверявам те, наистина не съм мислил, че ще пожелаеш да ме придружиш. Ти си най-добра тук, на Масата, а не сред данданията на галактическите дела. Знам това.

— Съгласна съм, говорителю Гендибал, съгласна съм — рече Деларми. — Моето предложение обаче се отнася тъкмо до ролята ти на демски търговец. За да бъде тя несъмнено автентична, каква по-добра компаньонка можеш да искаш от една демянка?

— Демянка? — за втори път в тъй кратко време Гендибал бе изненадан и Масата се наслаждаваше на това.

— Демянката — продължи Деларми. — Същата, дето те отърва от боя. Онази, дето те гледа като божество. Онази, чийто ум ти изследва и който след това съвсем несъзнателно те спаси за втори път от нещо далеч по-страшно от боя. Предлагам да я вземеш.