Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 98

През минутата или по-малко, докато гласът доминираше сред огромния купол на космодрума, Аркадия не би успяла да помръдне, дори и цялото зло в Галактиката да се беше съсредоточило в топка и да се бе втурнало към нея.

Можеше да се отнася само за нея. Не беше необходимо дори да оформя тази идея в мисъл. Но защо…

Калия бе устроила бягството й. А тя беше от Втората Фондация. Защо тогава се предприемаше това претърсване сега? Беше ли се провалила Калия? Можеше ли Калия да не успее? Или това беше част от плана, чиито тънкости й убягваха?

За един зашеметяващ миг пожела да скочи и извика, че се предава, че ще тръгне с тях, че… че…

Но ръката на майчето я бе хванала за китката.

— Бързо! Бързо! Ще отидем в женската тоалетна, преди да започнат.

Аркадия не разбра. Тя само я последва сляпо. Промъкнаха се сред тълпата, която бе замръзнала на групички, а гласът продължаваше да изгърмява последните си думи.

Мрежата вече се спускаше и татенцето я гледаше със зяпнала уста как се снижава. Беше чувал и чел за нея, но никога не бе ставал нейна жертва. Заблестя в пространството, просто поредица от кръстосани тънки лъчи, които караха въздуха да свети в безвредна мрежа от мигащи светлини.

Винаги се контролираше така, че да се спуска бавно отгоре, за да изглежда като падаща мрежа с всичките психологически последствия от залавянето в капан.

Беше вече на височината на кръста — три метра разстояние между светещите линии във всяка посока. В неговия сектор от девет квадратни метра татенцето се оказа сам, но съседните квадрати бяха претъпкани. Почувства се очебийно изолиран, но знаеше, че за да се включи в по-голямата анонимност на някоя група, трябваше да прекоси една от светещите линии, да задейства алармената система и да си докара неутронния камшик.

Той зачака.

Над главите на мрачно притихналата и чакаща тълпа забеляза отдалеченото раздвижване от редицата полицаи, които претърсваха огромната площ квадрат по квадрат. Мина много време, преди човек в униформа да стъпи в неговия сектор и внимателно да отбележи координатите му в официален бележник.

— Документите!

Татенцето ги подаде и те бяха внимателно разгърнати и прегледани.

— Вие сте Прийм Палвер, родом от Трантор, на Калгън за един месец и се връщате на Трантор. Отговорете с да или не.

— Да, да.

— Каква работа имате на Калгън?

— Аз съм търговски представител на нашата фермерска кооперация. Водих преговори с Министерството на земеделието на Калгън.

— Х-м-м. Жена ви с вас ли е? Къде е? Записана е в документите.

— Моля. Съпругата ми е в… — той посочи.

— Ханто! — изрева полицаят. Друг човек с униформа дойде при него. — Още една жена в кенефа, по дяволите — каза първият студено. — Сигурно ще се пръсне от тях. Запиши името й — той посочи графата в документите, където беше включена.

— Има ли друг с вас?

— Племенницата ми.