Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 97

Аркадия се замисли. Не можеше да им каже истината. С никого не биваше да я споделя… Но беше прекалено изтощена, за да съчини правдиво звучаща лъжа.

— Сега съм по-добре — пошепна тя.

— Хубаво — рече майчето. — А сега ми разкажи защо си в беда. Нали не си направила нищо лошо? Разбира се, каквото и да си сторила, ще ти помогнем, но ни кажи истината.

— За приятел от Трантор всичко… — добави татенцето сърдечно, — нали, майчице?

— Затваряй си устата, татенце — беше беззлобният отговор.

Аркадия бъркаше в чантата си. Поне тя все още беше нейна, въпреки скоростната смяна на дрехите, която й бе наложена в покоите на лейди Калия. Намери, каквото търсеше, и го подаде на майчето.

— Това са документите ми — заяви тя стеснително. Беше бляскав синтетичен пергамент, издаден от посланика на Фондацията в деня на пристигането й и заверен от съответния калгънски чиновник. Беше голям, цветен и правеше впечатление. Майчето го погледна безпомощно и го подаде на татенцето, който се задълбочи в съдържанието му, като важно мърдаше устни.

— От Фондацията ли сте? — попита той.

— Да. Но съм родена на Трантор. Вижте, там пише…

— Аха. Изглежда ми да е наред. Казвате се Аркадия, а? Хубаво транторско име. Но къде е чичо ви? Тук пише, че сте дошли, придружена от Хомир Мун — чичо.

— Арестуваха го — каза тъжно Аркадия.

— Арестуван! — викнаха и двамата едновременно.

— За какво — попита майчето. — Извършил ли е нещо?

Аркадия поклати глава.

— Не зная. Просто бяхме на посещение. Чичо Хомир имаше работа с лорд Стетин, но… — не й се наложи да се преструва, че трепери. Тръпките си бяха в нея. На татенцето казаното направи силно впечатление.

— С лорд Стетин. Хм-м, чичо ви трябва да е голям човек.

— Не зная за какво е било, но лорд Стетин настояваше аз да остана… — спомни си последните думи на лейди Калия, които тя бе изрекла театрално заради нея. Тъй като Калия — както вече знаеше — беше специалист, историята можеше да послужи и втори път. Тя замълча и мамчето попита заинтригувано:

— А защо точно вие?

— Не съм сигурна. Той… той искаше да вечеря с мен насаме, но аз отказах, защото исках и чичо Хомир да присъства. Гледаше ме странно и непрекъснато ме държеше за рамото.

Устата на татенцето се бе разтворила леко, но майчето внезапно се изчерви и разгневи.

— На колко години си, Аркадия?

— Почти на четиринайсет и половина.

Майчето пое рязко въздух и каза:

— Защо ли оставят да живеят такива хора?! Уличните кучета са по-добри от тях. От него бягаш, мила, нали?

Аркадия кимна утвърдително.

— Татко — нареди майчето, — върви на информацията и провери кога точно излиза на космодрума кораб за Трантор. Побързай!

Но татенцето направи една крачка и спря. Над главите им прогърмяха високо метални думи и пет хиляди чифта очи стреснато се вдигнаха нагоре.

— Мъже и жени — се разнесе с рязка сила. — Космодрумът се претърсва за опасен беглец и е блокиран. Никой не може да влезе, нито да излезе. Но претърсването ще се извърши много бързо и през това време никакъв кораб няма да кацне или излети, така че няма да изпуснете полета си. Повтарям, никой няма да изпусне полета си. Никой от вас да не напуска квадрата, в който се намира, докато не бъде вдигната мрежата, тъй като в противен случай ще бъдем принудени да използваме неутронните си камшици.