Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 100

Бяха на кораба. Имаха отделна кабина и собствена маса в столовата. Вече две светлинни години ги деляха от Калгън и Аркадия най-после се осмели отново да повдигне въпроса.

— Но те мен търсеха, господин Палвер — поде тя, — и сигурно са имали подробното ми описание. Защо ме пуснаха?

Татенцето се усмихна широко над ростбифа.

— Е, Аркадия, детето ми, беше лесно. Когато си имаш работа с агенти, купувачи и конкурентни кооперативи, научаваш някои номера. Учил съм ги двайсет години. Разбираш ли, детето ми, когато лейтенантът разтвори документите ти, той намери вътре сгъната банкнота от петстотин кредита. Просто, нали?

— Ще ви ги върна… честна дума, имам много пари.

— Е — по лицето на татенцето плъзна смутена усмивка и той махна с ръка, — за една съотечественичка…

— Но — настоя Аркадия, — какво щеше да стане, ако беше взел парите и въпреки това ме бе арестувал. И ме обвинеше в опит за даване на подкуп?

— И да се откаже от петстотин кредита? Познавам тези хора по-добре от теб, момичето ми.

Но Аркадия знаеше, че не ги познава по-добре. Поне не тези хора. В леглото си тази нощ тя внимателно размисли и разбра, че никакъв подкуп не би предотвратил залавянето й от полицейския лейтенант, освен ако това е било планирано. Те не са искали да я хванат, но въпреки това извършиха всички възможни действия за тази цел.

Защо? За да са уверени, че ще замине! И то за Трантор. Дали двамата недосетливи и мекосърдечни хора, с които пътуваше сега, не бяха само два инструмента в ръцете на хората от Втората Фондация, също толкова безпомощни, колкото и тя? Сигурно бяха!

И все пак…

Всичко беше безполезно. Как би могла да се бори срещу тях! Каквото и да направеше, можеше да е само онова, което страховитите всемогъщи същества желаеха тя да стори.

Въпреки всичко трябваше да ги надхитри. Трябваше. Трябваше!

16. Началото на войната

По известни или неизвестни за членовете на Галактиката причини по времето, което обсъждаме, Интергалактическото стандартно време дефинира основната си единица, секундата, като времето, за което светлината изминава 299 776 километра. Условно се приема, че 86 400 секунди се равняват на един стандартен интергалактически ден, а 365 такива дни — на една интергалактическа стандартна година.

Защо 299 776? Или 86 400? Или 365?

Традиция, твърди историкът, като сякаш измолва въпроса. Поради редица различни загадъчни числени съотношения, казват мистиците, привържениците на различни култове, номеролозите, метафизиците. И само твърде малко хора отговарят: защото първоначалната планета — родина на човечеството е имала определени естествени периоди на въртене и оттам могат да се извлекат тези съотношения.

Но никой не го знаеше с положителност.

Въпреки това датата, на която корабът на Фондацията „Хобър Малоу“ пресрещна калгънската ескадра начело с „Безстрашний“ и след като отказа да допусне да го претърсят, бе превърнат в димящ скелет, беше 185; 11692 Г.Е. С други думи, 185-ия ден на годината 11692-а от галактическата ера, чието летоброене започваше от коронясването на първия император от традиционната династия Кембъл. Беше също 185, 419 Р.С. — от раждането на Селдън, или 185; 348 У.Ф. (от учредяването на Фондацията). На Калгън тази дата беше 185; 56 П.Г., тоест от установяването на титлата Първи Гражданин от Мулето. Разбира се, във всеки от случаите за по-голямо удобство годината се определяше така, че да дава същото число на деня, независимо от действителния ден, в който е започнала ерата.