Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 40

— Тогава — и Чанис позволи от него да се излъчи съжаление, — вие дори не знаете с какво се занимава Втората Фондация и какво въобще става сега…

Да печели време!

Мулето долови съжалението на събеседника си и очите му се присвиха във внезапна враждебност. Потърка носа си с четири пръста с привичния си жест и подхвърли рязко:

— Позабавлявайте се добре тогава. И какво можете да ми разкажете в такъв случай за Втората Фондация?

Чанис преднамерено заговори повече с думи, отколкото с емоционална символика.

— Доколкото чух, именно загадката, заобикаляща Втората Фондация, е озадачила Майс. Хари Селдън е основал двете си системи толкова различно. Първата Фондация е била самохвален показ, заслепил половината Галактика в продължение на два века. А Втората представлява тъмна бездна.

Няма да разберете защо е така, освен ако още веднъж почувствате интелектуалната атмосфера на дните, когато е умирала Империята. Било е време на абсолютни стойности, на велики последни обещания, поне в мисловната област. Разбира се, това е признак на разлагаща се култура — били са изграждани бентове срещу по-нататъшното развитие на идеи. Именно бунтът му срещу тези бентове е направил Селдън прочут. Една от последните искри на младежкото му творческо вдъхновение е запалила с блясъка на залеза Империята и неясно е предсказала изгрева на Втората Империя.

— Много драматично. И какво от това?

— Той е създал фондациите си съгласно законите на психоисторията, но кой е знаел по-добре от него, че дори тези закони са относителни. Той никога не е създавал завършени продукти. Те са за декадентски мозъци. Неговият механизъм е развиващ се и Втората Фондация е била инструмент на тази еволюция. Ние, Първи Гражданино на Временния Съюз на Световете, ние сме пазители на Селдъновия план. Само ние!

— Да не би да се опитвате с приказки да се окуражите — попита с презрение Мулето, — или се мъчите да ми направите силно впечатление? Защото Втората Фондация, планът на Селдън, Втората Империя не ме впечатляват ни най-малко, нито докосват някаква струна на съчувствие, състрадание, отговорност или какъвто и да е друг източник на помощ, в чиито капан може би се опитвате да ме вкарате. Във всеки случай, бедни глупако, говорете за Втората Фондация в минало време защото тя е унищожена.

Когато Мулето стана от креслото и се приближи, Чанис почувства да се повишава силно емоционалния потенциал, който го притискаше. Съпротивяваше се отчаяно, но нещо непоколебимо се промъкваше в него, биеше по съзнанието му, превиваше го все по-назад.

Усети стената зад себе си, а Мулето стоеше изправен пред него със скръстени ръце и устни, които се усмихваха ужасно под огромния му извисяващ се като планински връх нос.

— Играта ви свърши, Чанис — заяви Мулето. — Играта на всички вас — на всички хора от онова, което е било Втората Фондация. Било е! Било!

За какво седяхте тук през цялото време, брътвейки си с Притчър, когато можехте да го повалите, да му отнемете бластера без никакво физическо усилие? Чакахте мен, нали, да ме издебнете в положение, което нямаше да възбуди подозрението ми!