Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 41

Не ви провървя, затова защото не се нуждаех от никакво осъзнаване. Познавах ви. Много добре ви познавах, Чанис от Втората Фондация.

Но какво чакате сега? Продължавате отчаяно да ме обсипвате с думи, сякаш само звукът на гласа ви ще ме залепи за креслото. И през цялото време, докато говорите, нещо в мозъка ви чака, чака и все още чака. Но никой няма да дойде. Никой от онези, които очаквате никой от съюзниците ви. Тук сте сам, Чанис, и ще останете сам. Знаете ли защо?

Защото вашата Втора Фондация ме преценяваше погрешно до самия край. Отрано узнах плана им. Мислехте, че ще ви последвам тук и ще бъда подходяща съставка за тяхното ястие. Вие трябваше да сте примамка — примамка за бедния глупав слаб мутант, толкова увлечен по следите на Империята, че да падне сляпо в очевидна клопка. Но нима съм техен пленник?

Питам се дали им е дошло наум, че едва ли бих бил тук без флотата си — срещу артилерията на всяка единица от която те са напълно и жалостиво безпомощни? Дали са се сетили, че няма да се бавя с преговори и да изчаквам събитията?

Преди дванадесет часа моите кораби бяха хвърлени срещу Звездокрай и те са приключили изцяло своята мисия. Звездокрай е превърната в развалини, нейните населени центрове са унищожени. Не е имало съпротива. Втората Фондация вече не съществува, Чанис, и аз, немощният слабак, съм властелин на Вселената.

Чанис успя само да поклати слабо глава.

— Не… не…

— Да… да… — имитира го Мулето. — И ако вие сте последният останал жив, а това е твърде вероятно, също няма да е задълго.

Последва кратка напрегната пауза и Чанис почти изкрещя от внезапната болка на разкъсващото проникване в най-съкровените тъкани на мозъка му.

Мулето се отдръпна и промърмори:

— Не е достатъчно. Все пак не издържахте изпитанието. Отчаянието ви е преструвка. Страхът ви не се дължи на огромното поражение, което придружава разрушаването на един идеал, а е дребният пронизващ страх от личното унищожение.

И слабата ръка на Мулето сграбчи Чанис за гърлото в уж немощна хватка, от която той кой знае защо не успя да се освободи.

— Вие сте осигуровката ми, Чанис. Мой водач и предпазна мярка срещу всяко недооценяване от моя страна — очите на Мулето се втренчиха в него настойчиво, изпитателно… — Правилно ли съм преценил, Чанис? Надхитрих ли ви вас, хората от Втората Фондация? Звездокрай е разрушена, унищожена до основи. Защо тогава отчаянието ви е преструвка? Каква е действителността? Трябва да зная действителността и истината! Говорете, Чанис, говорете. Нима не съм проникнал достатъчно дълбоко? Дали опасността все още съществува? Говорете! Къде съм сбъркал?

Чанис усещаше думите да се измъкват от устата му. Не излизаха с желание. Стисна зъби, за да не ги изпуска. Прехапа езика си. Напрегна всички мускули в гърлото си.

И все пак те се заизнизваха — задъхани, измъквани със сила, и по пътя си разкъсваха гърлото, езика и зъбите му.