Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 39

От мига, когато палеца му започваше да натиска спусъка на бластера до жеста, с който го хвърли, целият диалог продължи по-малко от секунда и половина.

Но под границите на съзнанието и само за кратко над границата на усещането Чанис долови бегъл емоционален проблясък в съзнанието на Мулето. И това беше все още изблик на сигурен и уверен триумф.

6. Един мъж, Мулето и още някой

Двама мъже, външно отпуснати и напълно спокойни, физически крайно противоположни, всеки техен нерв трептящ напрегнато в ролята на емоционален детектор…

За първи път от много години Мулето не беше достатъчно сигурен в собствените си действия. Чанис го знаеше, макар че за момента успяваше да се предпази с голямо усилие. Известно му беше също, че нападението срещу него не изискваше същото напрежение от противника му. Той беше наясно, че в изпитанието на издръжливост щеше да загуби.

Но да мисли за това беше смъртоносно. Да се издаде пред Мулето с емоционална слабост означаваше да му подари оръжие. В съзнанието му вече бе зърнал нещо — нещо подобно на увереност в победата.

Да печели време…

Защо се бавеха другите? В това ли се криеше източникът на увереността на Мулето? Какво знаеше противникът му, което не му беше известно? Разумът, който наблюдаваше, не му съобщаваше нищо. Ако можеше поне да чете мисли!… И въпреки това…

Чанис грубо възпря собствения си мисловен водовъртеж. Само едно беше от значение — да печели време…

— Тъй като бе решено, и аз не го отрекох при дуела ни за Притчър, че съм член на Втората Фондация, бихте ли ми казали защо съм дошъл в Звездокрай.

— А, не — изсмя се Мулето самоуверено с тънък глас. — Аз не съм Притчър. Не е необходимо да ви давам обяснения. Вие изложихте вашите, тъй наречени, доводи. Каквито и да са, действията ви ме задоволяват и затова няма да разпитвам повече.

— И все пак, трябва да има някои непълноти във вашата версия. Звездокрай ли е Втората Фондация, която очаквахте да намерите? Притчър разказа доста за другия ви опит да я откриете и за психологичния ви инструмент Еблинг Майс. Понякога той се разбъбряше под моето… хм… леко поощрение. Помислете отново за Еблинг Майс, Първи Гражданино.

— Защо?

Самоувереност!

Чанис усети как самоувереността наднича открито, сякаш с течение на времето всяко опасение, което би могъл да изпитва Мулето, полека лека се стапяше.

Като въздържаше решително прииждащото отчаяние, той каза:

— Значи ви липсва любопитство? Притчър ми разправи за огромната изненада на Майс от нещо. Съществувало е неговото неописуемо драстично желание да бърза, да предупреди колкото е възможно по-скоро Втората Фондация. Защо? Защо? Еблинг Майс умря. Втората Фондация не бе предупредена. И въпреки това тя съществува.

Мулето се усмихна с истинско удоволствие и с внезапен и изненадващ изблик на жестокост, която Чанис почувства да се показва и после внезапно да се отдръпва. Накрая Първия Гражданин отвърна:

— Но явно Втората Фондация е била предупредена. В противен случай как и защо Бейл Чанис пристигна на Калгън, за да обработва хората ми и за да се заеме с доста неблагодарната задача да ме надхитри. Предупреждението е дошло твърде късно, това е всичко.