Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 38

Оказа се едва достатъчен.

В съшия кратък период Мулето осъзна, че емоционалният потенциал на мозъка на Чанис внезапно се извиси нагоре, без собственият му разум да го долови, и че едновременно с това прилив на чиста пронизваща омраза се изля върху него от неочаквана посока.

Именно този нов емоционален елемент отдръпна пръста му от спусъка. Нищо друго не би могло да го направи и почти успоредно с промяната в действията си, той осъзна напълно новата ситуация.

Беше замръзнала жива картина, продължила по-малко, отколкото бе изисквало значението й от драматична гледна точка. Мулето бе отдръпнал пръста си от бластера и се взираше напрегнато в Чанис. Чанис стоеше изпънат и все още не смееше да си поеме дъх. Притчър седеше сгърчен в креслото, всичките му мускули бяха в спазъм, готови да се пръснат, всяко сухожилие се напрягаше в усилие да го изхвърли напред, лицето му, най-после загубило тренираната си вдървеност, се бе превърнало в неузнаваема смъртна маска на ужасна омраза, а очите му се взираха изцяло и само в Мулето.

Между Чанис и Мулето бяха разменени само една-две думи, но те напълно разкриваха онзи мощен поток на емоционално осъзнаване, с чиято помощ се постигна пълноценното взаимно разбирателство между такива като тях. Заради собствената ни ограниченост е необходимо да преведем с повече думи онова, което стана тогава и след това.

— Вие сте между два огъня — произнесе напрегнато Чанис, — Първи Гражданино. Не сте в състояние да контролирате едновременно две съзнания, особено когато едното е моето. Така че имате избор. Сега Притчър е освободен от вашето „покръстване“. Прекъснах връзките. Той е старият Притчър, който на времето се опита да ви убие, който мисли, че сте враг на всичко свободно, справедливо и свещено. И освен това знае, че в продължение на пет години сте го унизявали с принудата да ви обожава безпомощно. Задържам го, като потискам волята му, но ако ме убиете, това ще свърши и за значително по-малко време, отколкото ви е необходимо да пренасочите бластера или дори волята си, той ще ви ликвидира.

Мулето съвсем ясно го съзнаваше. Не помръдна.

— Ако се извърнете, за да го поставите под контрол, продължи Чанис, — да го убиете или да направите каквото и да е, няма да сте достатъчно бърз, за да се обърнете и отново да ме спрете.

Мулето продължи да стои неподвижно. Само въздъхна тихо, сякаш потвърждавайки правотата на младежа.

— Така че — подкани го Чанис, — хвърлете бластера и нека отново се озовем при еднакви условия. Тогава ще си върнете Притчър.

— Направих грешка — каза накрая Мулето. — Сбърках, че допуснах да има трети човек при сблъсъка с вас. Това внесе излишна променлива величина. Предполагам, че трябва да платя за тази грешка.

Той пусна безгрижно бластера и го ритна в другия край на стаята. В същото време Притчър се строполи в дълбок сън.

— Когато се събуди, ще бъде напълно нормален — заяви с безразличие Мулето.