Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 42

— Истината — изписка той, — истината…

— Да, истината. Какво още трябва да се направи?

— Селдън е основал Втората Фондация тук. Тук, както вече казах. Не съм лъгал. Психолозите дошли и поели под контрол местното население.

— На Звездокрай? — Мулето проникна дълбоко в изблика на мъчение сред емоционалния прилив на другия, грубо го разкъсваше. — Разруших Звездокрай. Знаеш какво искам. Дай ми го.

— Не Звездокрай. Казах, че хората от Втората Фондация може и да не са онези, които привидно са на власт. Звездокрай е само маскировка… — Думите почти не се различаваха, учленяваха се против всеки атом на волята на Чанис. — Росем… Росем! Росем е светът…

Мулето отпусна хватката си и Чанис се строполи в кълбо от болка и ужас.

— И мислехте да ме измамите? — изрече тихо Мулето.

— Излъгах ви — това беше последното зрънце съпротива у Чанис.

— Но не продължи достатъчно дълго за вас и вашите. Имам връзка с моята флота. И след Звездокрай ще дойде редът и на Росем. А най-напред…

Чанис усети терзаещият мрак да се нахвърля срещу него и автоматично вдигнатата към очите му ръка не успя да го отблъсне. Беше мрак, който задушаваше, и докато усещаше разкъсаното си наранено съзнание да потъва в безкрайна тъма, зърна последния образ на тържествуващия мутант — смееща се пръчка с дълъг месест нос, трептящ от смях.

Звукът отмря. Тъмата го обгърна любовно.

Всичко свърши с разкъсващо чувство, подобно на насечения блясък на светкавица, и Чанис бавно се върна на земята, докато зрението му се възстановяваше болезнено в замъглени видения през напоените му със сълзи очи.

Главата го болеше непоносимо и само с остра агонизираща болка можа да вдигне ръка до нея.

Явно беше жив. Бавно, също като пера, подхванати от преминаващ въздушен вихър, мислите му се успокоиха и се утаиха. Усети в него да нахлува облекчение — отвън. Бавно, мъчително, склони глава и облекчението отново му донесе остра болка.

Защото вратата беше отворена и Първия Говорител стоеше на прага. Опита се да проговори, да извика, да предупреди, но езикът му се вдърви и разбра, че част от мощното съзнание на Мулето все още го държеше и не пускаше думите му навън.

Сведе още веднъж глава. Мулето все още беше в стаята — разгневен и с бесен поглед. Вече не се смееше, но зъбите му бяха оголени в жестока усмивка.

Чанис почувства умственото влияние на Първия Говорител да преминава през съзнанието му с лечебно докосване, после дойде сковаващото усещане, когато в мигновена борба влезе в допир с отбраната на Мулето и се отдръпна.

Мутантът каза дрезгаво с ярост, която изглеждаше гротескно за дръгливото му тяло:

— Значи още един идва да ме посрещне — ловкото му съзнание протегна пипалата си извън стаята… навън…

— Вие сте сам — заключи той.

Първия Говорител го прекъсна, утвърдително кимвайки с глава.

— Аз съм съвсем сам. Необходимо е да бъда сам, защото преди пет години именно аз недооцених бъдещето ви. Ще изпитам известно удовлетворение, ако поправя грешката си без чужда помощ. За съжаление не взех предвид силата на вашето поле на емоционално отблъскване, което обкръжава това място. Трябваше ми доста време, за да проникна през него. Поздравявам ви за майсторството, с което е изградено.