Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 37

— Тъй като смятах за необходимо да проследя Чанис — поде Мулето, — явно, че с това съм целил да спечеля нещо. Понеже той стигна до Втората Фондация с изумителна бързина и твърде директно, можем с основание да приемем, че съм очаквал да се случи точно това. Понеже не съм научил нищо направо от него, нещо трябва да ми е попречило да го сторя. Това са фактите. Разбира се, на Чанис отговорът му е известен. Зная го и аз. Разбираш ли, Притчър?

— Не, сър — с недоумение отвърна Притчър.

— Тогава ще обясня. Само един вид човек може едновременно да знае местоположението на Втората Фондация и да не допусне да го науча. Чанис, опасявам се, че ти самият си от Втората Фондация.

Чанис се наведе напред, опря лакти в колената си и през стиснати гневно устни отрони:

— Какво е прякото ви доказателство? Днес дедукциите ви на два пъти се оказаха погрешни.

— Има и пряко доказателство, Чанис. Беше доста лесно. Разказах ви, че някой е обработвал моите хора. Явно, той трябва да е бил такъв, който: а) не е „покръстен“ и б) е много близко до центъра на събитията. Полето беше голямо, но не и безгранично. Прекалено голям успех имаше, Чанис. Хората те харесваха твърде много. Твърде добре се справяше. Почнах да се питам…

Тогава те повиках, за да поемеш ръководството на тази експедиция, и това не те изненада. Наблюдавах чувствата ти. Не те разтревожи. Прекали със самоувереността си, Чанис. Всеки наистина компетентен човек би проявил поне известна несигурност по отношение на такава задача. Тъй като умът ти я избегна, всичко опираше или в твоята глупост, или в някакъв емоционален контрол.

Беше лесно да се изпробват алтернативите. Улових разума ти в миг на отпускане, сетне го изпълних със скръб и после я отстраних. След това беше разгневен толкова изкусно, че бих могъл да се закълна, че е естествена реакция, ако не беше случилото се преди това. Защото, докато се занимавах с чувствата ти, само за миг, за съвсем кратък миг, преди да се съвземеш, умът ти оказа съпротива. Единствено това ми трябваше да зная.

Никой не би могъл да ми устои дори и за толкова кратко време, без да притежава контрол, подобен на моя.

— Е, добре? А сега какво? — гласът на Чанис беше нисък и рязък.

— Сега ще умреш… като член на Втората Фондация. Това просто е необходимо и вярвам, че го съзнаваш.

Чанис още веднъж погледна дулото на бластера. Дуло, насочвано този път от разум не като този на Притчър, който би могъл да се извърти в собствена изгода, а също така зрял и устойчив на сила като неговия. И периодът от време, определен му за корекция на събитията, беше нищожен.

Всичко, което последва, е трудно да се опише от човек с нормален набор от чувства и обичайната неспособност за контрол върху тях.

През крайно малкото време, докато палецът на Мулето натискаше спусъка, Чанис осъзна основно следното.

Емоционалната нагласа на мутанта в момента бе съставена от твърда и завършена решителност, незамъглена ни най-малко от колебание. Ако Чанис бе достатъчно заинтересуван след това, за да изчисли изтеклото време от решението на Мулето да стреля до избухването на разрушителната енергия, би могъл да научи, че периодът, с който е разполагал, е бил една пета от секундата.