Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 36

— Защо ни е уединение? — прояви възмущението си Чанис. — Дали някой няма да ни поднесе чай и да докара танцьорки?

— Едва ли. Каква беше твоята теория, младежо? Човек от Втората Фондация ви е следил с устройство, каквото няма никой освен мен и … как каза, че си намерил това място?

— Очевидно, сър, изглежда ясно, че за да се обяснят известните факти, някои понятия са били вкарани в главата ми…

— От същите тези хора на Втората Фондация?

— От никой друг, както предполагам.

— Тогава не ти е минавало през ума, че ако човек от Втората Фондация може да те принуди, примами, или привлече да отидеш там за собствените му цели — и приемем, че си си представил, че е използвал методи, подобни на моите, макар, не забравяй, аз мога да имплантирам само чувства, а не мисли, — не си се сетил, че щом е способен да направи това, не е било необходимо да поставя следящо устройство на кораба ви.

Чанис вдигна рязко поглед и внезапно разтревожен срещна големите очи на своя владетел. Притчър изсумтя и раменете му се отпуснаха с видимо облекчение.

— Не — отвърна Чанис, — за това не съм се сетил.

— Или, че ако са били принудени да те проследят, не биха могли да се чувстват способни да те насочват, и че щом не си направляван, възможността да намериш пътя дотук, както си направил, би била твърде малка. Не се ли досети за това?

— Нито за него.

— А защо? Нима интелектуалното ти ниво неочаквано се е снижило до такава невероятно ниска степен?

— Единственият отговор е във въпроса, сър. Присъединявате ли се към генерал Притчър в обвинението му, че съм предател?

— Имаш ли оправдание, в случай че да?

— Само единственото, което представих пред генерала. Ако бях предател и знаех местоположението на Втората Фондация, можехте да ме „покръстите“ и пряко да го научите. Ако сте сметнали за необходимо да ме проследите, тогава не съм знаел предварително и не съм предател. Така че на вашия парадокс отговарям с друг.

— И какво е заключението ти?

— Че не съм предател.

— С което трябва да се съглася, тъй като доводът ти е неоспорим…

— Тогава мога ли да ви попитам защо сте ни следили тайно?

— Защото съществува трето обяснение на всички обстоятелства. И ти, и Притчър обяснихте някои факти по собствен начин, но не всичките. Аз — ако можеш да ми отделиш времето, — ще ти обясня всичко. И за кратко време, така че няма опасност да се отегчиш. Седни, Притчър, и ми дай бластера си. Вече не съществува опасност да ни нападнат. Нито от тук, вътре, нито отвън. Всъщност даже и от страна на Втората Фондация. Благодарение на теб, Чанис.

Стаята беше осветена по обичайния за Росем начин с електрически нагрявани жички. От тавана висеше само една крушка и на слабата й жълтеникава светлина тримата хвърляха своите сенки.