Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 105

Айзък Азимов

Бих предпочел по-скоро да им представя невероятна реакция. Ще остана тук, въпреки факта, че ужасно искам да замина. Няма! Тъкмо защото изпитвам отчаян копнеж да замина!

По-младият мъж се усмихна кисело.

— Не познавате така добре собственото си съзнание, както те биха могли да са го изучили. Да предположим, че като ви познават, могат да разчитат на вашата мисъл, само на мисълта ви. Какво е за вас невероятна реакция, след като предварително им е известно как ще разсъждавате!

— В такъв случай няма изход, защото, ако се съглася със съображенията, които току-що изложихте, и отида на Трантор, те може да са предвидили и това. Съществува безкраен цикъл на двойна-тройна-четворна и така нататък измама. Докъдето и да проследя този цикъл. Възможно е само да замина или да остана. Сложните действия, с които да се примами дъщеря ми да прекоси половината Галактика, не могат да имат за цел да ме накарат да остана, където съм, тъй като сигурно щях да си седя тук, ако не бяха предприели нещо. Вероятно единственото им намерение е да ме принудят да тръгна, затова няма да ходя никъде.

Освен това, Антор, не всичко носи отпечатъка на Втората Фондация; не всички събития са резултат от тяхното дърпане на конците. Възможно е да нямат нищо общо с бягството на Аркадия и тя да бъде в безопасност на Трантор, след като всички ние измрем.

— Не — отвърна Антор рязко, — тук грешите.

— Имате ли друго обяснение?

— Да… стига да ме изслушате.

— Е, добре, говорете. Не ми липсва търпение.

— Добре ли познавате дъщеря си?

— Доколкото даден индивид може да познава някой друг. Явно познанията ми не са достатъчни.

— На тази основа и моите също, вероятно още по-малко — но поне аз я видях с непредубеден поглед. Първо, тя е ужасна малка романтичка, единствена дъщеря на затворен в кула от слонова кост академичен учен, израстваща в нереалния свят на телевизионните приключения и филмокнигите. Живее със свръхестествена самоизградена фантазия, състояща се от шпионаж и интриги. Второ, в това отношение тя е интелигентна, поне достатъчно, за да ни надхитри. Внимателно е планирала да подслуша първата ни сбирка и е успяла. Целенасочено е планирала да отиде на Калгън с Мун и успя. Трето, нечестиво превъзнася геройството на баба си — вашата майка, която е победила Мулето.

Мисля, че дотук съм прав, нали? Добре. А сега, за разлика от вас получих пълен доклад от лейтенант Диридж и в допълнение моите многобройни източници на Калгън го потвърждават. Знаем, например, че в разговор с лорда на Калгън на Хомир Мун е бил отказан достъп до двореца на Мулето и че отказът е бил отменен внезапно, след като Аркадия е разговаряла с лейди Калия, твърде добра приятелка на Първия Гражданин.

— И откъде ви е известно всичко това? — прекъсна го Даръл.