Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 103

— Защо? — прекъсна го брутално Даръл. — Мислех, че бе напълно ясно решено, че няма да предприемаме нищо по въпроса. Рискували сте техния живот и нашия.

— Тъй като — беше не по-малко резкият отговор, — аз съм в тази игра по-отдавна от вас. Понеже имам някои контакти на Калгън, за които не знаете нищо. Защото моите действия се обосновават на по-пълни познания, разбирате ли?

— Мисля, че сте напълно луд!

— Ще ме изслушате ли?

Настъпи мълчание и Даръл сведе поглед.

Устните на Антор се изкривиха в полуусмивка.

— Добре, докторе. Дайте ми няколко минути. Разкажете му, Диридж.

— Доколкото ми е известно, доктор Даръл, — обади се спокойно Диридж, — дъщеря ви е на Трантор. Поне на източния космодрум имаше билет за там. Беше с един търговски представител от онази планета, който твърдеше, че му е племенница. Дъщеря ви изглежда има странна колекция от роднини, докторе. Май това беше вторият й чичо за две седмици, а? Транторианецът дори се опита да ме подкупи — вероятно мисли, че заради това са се отървали. — Той се усмихна мрачно при тази мисъл.

— Как е тя?

— Здрава и читава, доколкото успях да видя. Уплашена. Не мога да я виня за това. Преследваше я целият отдел. Все още не зная защо.

Даръл пое дъх, сякаш за първи път от няколко минути. Усети, че ръцете му треперят, и с усилие ги успокои.

— Тогава е в безопасност. Кой беше търговският пътник? Разкажете за него. Каква роля играе той?

— Не зная. Известно ли ви е нещо за Трантор?

— На времето живеех там.

— Сега е селскостопански свят. Изнася главно фураж и зърнени храни. С високо качество! Продават ги из цялата Галактика. На планетата има десетина-двадесет кооперации, всяка със свои представители в чужбина. При това са отракани кучи синове — познавам досието на този. Бил е и преди на Калгън, обикновено с жена си. Напълно почтен. Съвсем безобиден.

— Хм-м-м — обади се Антор. — Аркадия е родена на Трантор, нали докторе?

Даръл кимна.

— Връзва се, нали разбирате? Искала е да се махне бързо и надалеч — и Трантор и се е натрапил в съзнанието. Не мислите ли и вие така?

— А защо да не се върне тук? — попита Даръл.

— Може би са я преследвали и е помислила, че е необходимо да тръгне в друга посока, а?

На доктор Даръл не му стигна кураж да продължи да пита. Е, тогава нека бъде на сигурно място на Трантор, доколкото можеше човек да бъде в безопасност, където и да е в тази тъмна и ужасна Галактика. Помъкна се към вратата, усети лекото докосване на Антор до ръкава му, но не се обърна.

— Имате ли нещо против да се върна у дома с вас, докторе?

— Елате, разбира се — беше автоматичният отговор.

До вечерта повърхностният слой от личността на Даръл, който влизаше в пряк досег с други хора, се бе възстановил. Докторът беше отказал да вечеря и вместо това се бе върнал с трескава настойчивост към бавния напредък на сложните математически формули на енцефалографския анализ.