Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 103
Айзък Азимов
— Защо? — прекъсна го брутално Даръл. — Мислех, че бе напълно ясно решено, че няма да предприемаме нищо по въпроса. Рискували сте техния живот и нашия.
— Тъй като — беше не по-малко резкият отговор, — аз съм в тази игра по-отдавна от вас. Понеже имам някои контакти на Калгън, за които не знаете нищо. Защото моите действия се обосновават на по-пълни познания, разбирате ли?
— Мисля, че сте напълно луд!
— Ще ме изслушате ли?
Настъпи мълчание и Даръл сведе поглед.
Устните на Антор се изкривиха в полуусмивка.
— Добре, докторе. Дайте ми няколко минути. Разкажете му, Диридж.
— Доколкото ми е известно, доктор Даръл, — обади се спокойно Диридж, — дъщеря ви е на Трантор. Поне на източния космодрум имаше билет за там. Беше с един търговски представител от онази планета, който твърдеше, че му е племенница. Дъщеря ви изглежда има странна колекция от роднини, докторе. Май това беше вторият й чичо за две седмици, а? Транторианецът дори се опита да ме подкупи — вероятно мисли, че заради това са се отървали. — Той се усмихна мрачно при тази мисъл.
— Как е тя?
— Здрава и читава, доколкото успях да видя. Уплашена. Не мога да я виня за това. Преследваше я целият отдел. Все още не зная защо.
Даръл пое дъх, сякаш за първи път от няколко минути. Усети, че ръцете му треперят, и с усилие ги успокои.
— Тогава е в безопасност. Кой беше търговският пътник? Разкажете за него. Каква роля играе той?
— Не зная. Известно ли ви е нещо за Трантор?
— На времето живеех там.
— Сега е селскостопански свят. Изнася главно фураж и зърнени храни. С високо качество! Продават ги из цялата Галактика. На планетата има десетина-двадесет кооперации, всяка със свои представители в чужбина. При това са отракани кучи синове — познавам досието на този. Бил е и преди на Калгън, обикновено с жена си. Напълно почтен. Съвсем безобиден.
— Хм-м-м — обади се Антор. — Аркадия е родена на Трантор, нали докторе?
Даръл кимна.
— Връзва се, нали разбирате? Искала е да се махне бързо и надалеч — и Трантор и се е натрапил в съзнанието. Не мислите ли и вие така?
— А защо да не се върне тук? — попита Даръл.
— Може би са я преследвали и е помислила, че е необходимо да тръгне в друга посока, а?
На доктор Даръл не му стигна кураж да продължи да пита. Е, тогава нека бъде на сигурно място на Трантор, доколкото можеше човек да бъде в безопасност, където и да е в тази тъмна и ужасна Галактика. Помъкна се към вратата, усети лекото докосване на Антор до ръкава му, но не се обърна.
— Имате ли нещо против да се върна у дома с вас, докторе?
— Елате, разбира се — беше автоматичният отговор.
До вечерта повърхностният слой от личността на Даръл, който влизаше в пряк досег с други хора, се бе възстановил. Докторът беше отказал да вечеря и вместо това се бе върнал с трескава настойчивост към бавния напредък на сложните математически формули на енцефалографския анализ.