Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 106

— Първо, Мун е бил разпитан от Диридж като част от полицейската кампания по издирването на Аркадия. Естествено, разполагаме с пълен препис от въпросите и отговорите.

Да вземем и лейди Калия. Носят се слухове, че Стетин е загубил интерес към нея, но мълвата не се потвърждава от факти. Тя не само не е сменена, не само е била способна да превърне отказа на лорда в разрешение за Мун, но е успяла и открито да организира бягството на Аркадия. А десетина от войниците в административната сграда на Стетин са свидетелствали, че миналата вечер те са били видени заедно. И все пак тя остава ненаказана. Въпреки факта, че Аркадия е издирвана с всички признаци на усърдие.

— Но какво е заключението ви от целия този поток несвързани данни?

— Че бягството на Аркадия е било устроено съзнателно.

— Както казах и аз.

— С едно допълнение. Че Аркадия сигурно е знаела, че е организирано, че Аркадия, умното малко момиче, което вижда навсякъде интриги, е разбрало и тази и е последвало собствения си начин на мислене. Искали са да се върне във Фондацията и затова е отишла на Трантор. Но защо на Трантор?

— Да, защо?

— Защото точно там Байта, бабата, която боготвори, е отишла, когато е била преследвана. Съзнателно или не, Аркадия е постъпила като нея. Чудя се в такъв случай дали Аркадия е бягала от същия неприятел.

— Мулето ли? — попита Даръл с учтив сарказъм.

— Разбира се, че не. Като казвам враг, имам предвид съзнание, с което не е могла да се пребори. Бягала е от Втората Фондация или някакво подобно явление, което би могло да съществува на Калгън.

— За какво влияние говорите?

— Нима очаквате Калгън да е имунизиран против подобна вездесъща заплаха? И двамата стигнахме до заключението, че бягството на Аркадия е било нагласено. Така ли е? Търсили ли са я и са я намерили, а Диридж съзнателно я е оставил да се измъкне. Диридж, разбирате ли? Но как е станало? Нали той е наш човек! Как са го узнали? Дали са разчитали на него, че ще действа като предател? Е, докторе?

— Сега твърдите, че искрено са искали да я заловят. Откровено казано, Антор, малко ме уморявате. Завършете разказа си. Искам да си легна.

— Бързо ще го приключа — Антор бръкна в джоба си за малък куп фотокопия. Бяха с познатите криволици на енцефалограф. — Мозъчните вълни на Диридж — подхвърли Антор небрежно, — снети след завръщането му.

Даръл ги разпозна ясно с невъоръжено око и когато вдигна поглед, лицето му бе посивяло.

— Той е манипулиран.

— Точно. Позволил е на Аркадия да избяга, не защото е наш човек, а понеже е човек на Втората Фондация.

— Дори и след като е знаел, че отива на Трантор, а не на Терминус?

Антор повдигна рамене.

— Имал е указания да я пусне. Той не е могъл по никакъв начин да промени това. Бил е само инструмент, нали разбирате. Аркадия просто е възприела най-малко вероятния ход и сигурно е в безопасност. Или поне до времето, когато Втората Фондация ще може да промени плановете, за да включи в тях сегашното състояние на нещата…

Антор млъкна. Малката сигнална светлина на видеоапарата бляскаше. Включена в независима верига, тя означаваше наличието на спешна информация. Даръл също я видя и с механично движение, придобито от дълъг опит, включи видеоапарата. Чуха средата на едно изречение, но още преди да завърши, узна, че „Хобър Малоу“ или по-точно неговите останки са били намерени и че за първи път от почти половин век Фондацията отново е във война.