Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 104

Едва към полунощ влезе отново във всекидневната.

— Здравейте. Не сте ли в леглото?

— Часове гледам видео и се опитвам да хвана нещо друго освен новини. Изглежда, че „Хобър Малоу“ се бави по маршрута и все още не се обажда.

— Така ли? Какво подозират?

— Какво мислите? Калгънско мошеничество. Съобщава се, че са забелязали калгънски кораби в космическия сектор, откъдето за последен път са се обадили от „Хобър Малоу“.

Даръл повдигна рамене, а Антор потърка със съмнение челото си.

— Вижте какво, докторе — каза той, — защо не заминете за Трантор?

— Защо да ходя?

— Защото тук нямаме полза от вас. Не сте на себе си. И не можете да бъдете. А като отидете на Трантор, ще успеете да свършите нещо полезно. Там е старата имперска библиотека с пълните протоколи от заседанията на Селдъновата комисия…

— Не! Библиотеката е преровена и на никого не е помогнала.

— На времето е улеснила Еблинг Майс.

— Откъде знаете? Да, той заявил, че е намерил Втората Фондация, и майка ми го убила пет секунди след това като единствен начин, за да не допусне неволно да разкрие местоположението и на Мулето. Но с тази си постъпка тя също — разбирате — е направила невъзможно въобще някога да се установи дали Майс наистина е знаел къде се намира. Все пак, никой друг никога не е успял да научи истината от тези архиви.

— Ако си спомняте, Еблинг Майс е работил под емоционалния натиск на Мулето.

— И това ми е известно, но именно поради този признак съзнанието на Майс е било в ненормално състояние. Знаем ли с вас нещо за свойствата на мозък, който се намира под емоционалния контрол на друг, за възможностите и недостатъците му? Във всеки случай аз няма да отида на Трантор.

— Добре де, защо е тази жар? — намръщи се Антор. — Просто предложих като… е, Космосът ми е свидетел, че не ви разбирам. Изглеждате с десет години по-стар. Явно изживявате същински ад. Тук не вършите нищо полезно. Ако бях на ваше място, щях да отида и да доведа момичето.

— Точно така! И аз искам да го направя. Именно поради това няма да го сторя. Вижте, Антор, опитайте се да разберете. Вие играете, и двамата играем с нещо, което надвишава силите ни за борба. Хладнокръвно погледнато, ако успеете да запазите самообладание, ще го проумеете, каквото и да мислите в донкихотовските си мигове.

От петдесет години ни е известно, че Втората Фондация е истинският наследник и следовник на Селдъновата математика. А това означава, и вие го знаете, че нищо не става в Галактиката, което да не играе известна роля в техните сметки. За нас целият живот е поредица от случайности, които трябва да посрещаме с импровизации. За тях животът има определена цел и е необходимо да се справят с него чрез предварителни изчисления.

Но те също имат слабости. Трудовете им са статистически и само колективната дейност на човечеството е наистина неизбежна. А на мен не ми е известно как аз, като индивид, играя някаква роля в предвидения ход на историята. Вероятно нямам определена роля, тъй като Планът оставя на индивидите неопределеност и свободна воля. Но аз съм от значение и те — те, разбирате ли — могат да са изчислили вероятната ми реакция. Затова не се доверявам на инстинктите си, желанията си и вероятните си реакции.