Читать «Втората Фондация» онлайн - страница 107

Антор здраво стисна зъби.

— Добре, докторе, чухте съобщението. Калгън е нападнал, а той е под контрола на Втората Фондация. Ще последвате ли дъщеря си и ще отидете ли на Трантор?

— Не. Ще рискувам. Тук.

— Доктор Даръл, вие не сте толкова умен, колкото дъщеря си. Питам се до каква степен можем да ви се доверим. — За миг спокойният му втренчен поглед задържа очите на Даръл и после той излезе, без да каже повече нито дума.

А Даръл остана да седи в нерешителност и почти в отчаяние.

Незабелязван, видеоапаратът бе смесица от възбудени звуци и кадри, докато описваше с нервни подробности първия час на войната между Калгън и Фондацията.

17. Война

Кметът на Фондацията причеса безполезно оградката от коса, която обрамчваше черепа му. Въздъхна.

— Колко години изгубихме. Какви възможности пропуснахме. Не отправям упреци, доктор Даръл, но заслужаваме поражение.

— Не виждам причина за липса на увереност в събитията, сър — отвърна спокойно Даръл.

— Липса на увереност? Липса на увереност! О, Галактико, доктор Даръл, с какво бихте обосновали всяко друго отношение? Хайде, елате…

Полуповеде, полупринуди Даръл да се приближи към прозрачното яйце, грациозно кацнало върху стойката от силово поле. Когато ръката на кмета го докосна, то засвети отвътре и се появи точен триизмерен модел на двойната спирала на Галактиката.

— В жълто — заобяснява кметът възбудено — е районът от космоса под контрола на Фондацията, а в червено — секторът под властта на Калгън.

Даръл видя червена сфера сред опъната жълта длан, която я обграждаше от всички страни, с изключение на посоката към центъра на Галактиката.

— Галактографията — каза кметът — е най-големият ни враг. Нашите адмирали не крият почти безнадеждното ни стратегическо положение. Вижте. Неприятелят има вътрешните комуникационни линии. Той е съсредоточен. Може еднакво лесно да ни пресрещне във всички направления. И да се защитава с минимални сили.

Ние сме разпръснати. Средното разстояние между населените системи на Фондацията е почти три пъти по-голямо от това на Калгън. За да се отиде от Сантани до Локрис, например, трябва да се пропътуват две хиляди и петстотин парсека за нас, но само осемстотин за тях, ако останем в съответните територии…

— Разбирам всичко това, сър — вмъкна Даръл.

— И не ви е ясно, че е възможно да означава поражение?

— Войната не е само разстояния. Твърдя, че не можем да загубим. Абсолютно невъзможно е.

— И защо го твърдите?

— Заради собствената ми интерпретация на Селдъновия план.

— Охо — устните на кмета се изкривиха, а ръцете му зад гърба плеснаха една в друга. — В такъв случай и вие разчитате на мистичната помощ от Втората Фондация.

— Не. Само на помощта на неизбежността… на храбростта и настойчивостта.