Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 86

— Но как бих могъл да бъда всичко това, могъщи господине, щом всъщност аз съм само един нещастен шут, който нищо не разбира от великите неща на тоя свят?

Психологът въздъхна и прекара опакото на дланта си през челото си. Каза:

— Но ти свириш, човече! Светът ще бъде твой, ако изсвириш същото на кмета и неговите търговски довереници. Не го ли желаеш?

Клоунът погледна бързо към Байта.

— Ще остане ли тя с мен?

Байта се засмя.

— Разбира се, миличък! Нима бих могла да те изоставя сега, когато си на път да станеш богат и известен?

— Всичко ще бъде твое! — отвърна Магнифико съвсем сериозно. — И, разбира се, съкровищата на Галактиката ще бъдат твои, преди да съм успял да изплатя изцяло дълга си за твоята любезност.

— Но… — каза нехайно Майс, — ако първо би могъл да ми помогнеш…

— С какво?

Психологът направи мълчалива пауза и се усмихна.

— Малко повърхностно сондиране, което не причинява болка. Аз няма да докосна нищо, дори кората на мозъка ти.

В очите на Магнифико се появи смъртен страх.

— Само не Сонда! Виждал съм да я използват! Тя пресушава мозъка и оставя празен череп след себе си. Мулето обработваше с нея предателите и оставяше ги да се скитат безумни по улиците, докато безмилостно не ги убият! — той вдигна ръка да отблъсне Майс.

— Това е било Психосонда — търпеливо му обясни Майс. Понякога тя може да навреди на човека, ако не се употребява правилно. Тази Сонда, която аз имам, е повърхностна Сонда и няма да причини болка даже на бебе!

— Той е прав, Магнифико — настоя Байта. — Това е само за да ни помогнеш да победим Мулето и да го отпратим надалеч. Щом веднъж го направиш, ти и аз ще бъдем богати и известни през целия си живот!

Магнифико протегна треперещата си длан.

— Ще ми държиш ли ръката в такъв случай?

Байта я стисна между своите ръце и палячото се взря с широко отворени очи в приближаващите се блестящи клеми с пластинки накрая…

Еблинг Майс нехайно си почиваше в твърде разточителното кресло в кабинета на кмета Индбър — все тъй неблагодарен за оказаната му снизходителност — и гледаше недоволно суетенето на дребничкия кмет. Хвърли настрани угарката от пурата си и изплю късче тютюн.

— И ако случайно желаеш нещо ново за следващия концерт в Малоу Хил, Индбър — каза той, — можеш да изхвърлиш ония електронни боклуци в канала, откъдето си ги извадил, и да вземеш този малък урод да ти свири на видеоорган. Индбър, това не може да се опише с думи!

Кметът реагира раздразнено.

— Не съм те извикал тук, за да слушам лекциите ти за музиката! Какво ново около Мулето? Това ми кажи!

— Мулето ли? Е, добре, ще ти кажа! Използвах повърхностна Сонда и понаучих нещичко. Не можех да използвам Психосонда, защото уродът се страхува от нея и съпротивлението вероятно ще изключи умствените му „бушони“ веднага, щом се установи контакт. Но за това, което измъкнах от него, ще заговоря, когато престанеш да барабаниш с пръсти… На първо място, дали Мулето обладава огромна физическа сила? Вероятно той е силен, но повечето от фантастичните истории на урода за това сигурно са преувеличени от страха му. Мулето носи странни очила и очите му убиват, тъй че очевидно има особени парапсихологически способности.