Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 87

— Знаехме това още отначало — кисело коментира кметът.

— Та значи Сондата го потвърди и от тук нататък трябваше да поработя с помощта на математиката. Още не съм свършил.

— Така ли? И колко време ще ти отнеме всичко това? Говори ясно, дрънканиците заглушават всички ясни мисли в речта ти!

— Около месец и тогава би могло да има нещо интересно за теб, а може и да няма. Е, и какво? Ако всичко това излиза извън плана на Селдън, нашият шанс е нищожен, направо безсмислен!

Индбър се завъртя гневно към психолога.

— Сега те хванах, предател! Лъжец! Кажи, че не си един от ония престъпници, които разпространяват пораженчески слухове. Кажи де! Цялата Фондация е залята от отчаяние и паника и това прави работата ми двойно по-трудна.

— Аз? Аз? — Майс бавно се изпълваше с гняв.

Индбър се обърна към него.

— Кълна се в космическия прах. Фондацията ще победи! Трябва да победи!

— Въпреки загубата на Харлегор?

— Това не е загуба! Нагълтал си се с тази разпространена лъжа, нали? Числено ни превъзхождаха и ни предадоха…

— Кой? — презрително попита Майс.

— Въшливите демократи! — изкрещя Индбър. — Отдавна знам, че флотът е обхванат от демократичните организации. Повечето от тях бяха унищожени, но останаха достатъчно за необяснимата капитулация на двадесет наши кораба в средата на битката. Достатъчно, за да организират очевиден провал! И като сме стигнали до този въпрос, мой цапнат в езика патриоте и още символче на примитивни добродетели, кажи какви са твоите отношения с демократите?

Еблинг Майс не му обърна внимание.

— Ти пък какво знаеш за това? А какво ще кажеш тогава за по-нататъшното отстъпление и загубата на половината от Сиуена? Пак ли демократите?

— Не! Не демократите! — дребният човек остро се усмихна. — Ние отстъпваме. Фондацията винаги е отстъпвала при атака, докато неминуемият ход на историята не се обърне в наша полза. Тъй наречените „подземни“ от демократите вече издадоха манифест призоваващ за помощ и вярност към правителството. Това може да е хитрост, претекст за по-голямо предателство, но мога добре да го използвам, а пропагандата с този манифест ще има ефект, какъвто пълзящите предатели не са планирали. И така е по-добре, отколкото…

— По-добре от какво, Индбър?

— Съди сам. Преди два дни тъй наречената Асоциация на независимите търговци обяви война на Мулето и флотът на Фондацията с един замах е подсилен с хиляда кораба. Виждаш, че Мулето стигна доста далече. Но той ни намери разделени и скарани помежду си, а под натиска на неговите атаки ние се обединяваме и ставаме силни. Той трябва да загуби! Това е неминуемо — както винаги!

Майс все още изразяваше скептицизъм:

— В такъв случай ми кажи, че Селдъновият план е включвал даже случайната поява на мутант!

— Мутант! Аз не мога да го различа от човешко същество, ти също, но се доверяваме на думите на един бунтовен капитан, няколко младежи-чужденци, че и някакъв глупав фокусник-шут в добавка… Забравяш и заключителното доказателство за това — твоето собствено.