Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 84

В тъмнината Магнифико беше просто една топка, а Еблинг Майс — тежка дишаща маса. Байта откри, че нетърпеливо се напряга да види нещо. Отначало — без ефект. После във въздуха се появи слабо червено трептение, раздърпано по краищата. То кръжеше, спускаше се и се издигаше, докато доби форма и се разлетя с цветен трясък, същият като ефекта от гръмовитото разцепване на перде.

Едно малко пулсиращо цветно кълбо израсна от ритмичните струи и вече във въздуха се разпадна на безформени капки, които се въртяха високо и се спускаха като спираловидни, преплитащи се потоци. Те се обединяваха в малки сфери и нямаше две еднакви по цвят.

Байта откри, че като си затвори очите, багрите стават по-ясни, че всяко малко цветно движение си има свой звуков еквивалент, че тя не може да разпознае цветовете и че кълбата не са кълба, а фигурки. Милиарди малки фигурки, дребни местещи се пламъчета, които танцуваха, трептяха, изчезваха и се завръщаха от никъде, за да се разбият една в друга и да се обединят в нов цвят…

Кой знае защо тя си помисли за малките цветни петна, които идват нощем, когато стискаш до болка клепачи и търпеливо се взираш в чернотата. Видеоорганът съчетаваше стария познат ефект на танцуващите полка разноцветни точици, на контрастиращите цветни кръгове, на трептящата безформена маса… и всичко това — ярко и многообразно, а всяка цветна точка — миниатюрна фигурка! Фигурките…

Фигурките се спуснаха към нея по двойки и тя вдигна ръце с внезапно ахване, но те се разбъркаха и тя незабавно се оказа в центъра на брилянтен снежен ураган. Студени светлинки обсипваха раменете й, чертаеха светещи ски-писти по ръцете й, изстрелваха се от скованите й пръсти и се срещаха в сияещия фокус високо във въздуха. Под всичко това музиката на стотици инструменти се лееше на течни потоци, докато тя престана да ги различава от светлината.

Байта се зачуди дали Еблинг Майс вижда същото, а ако не — какво вижда. Учудването й премина и тогава… Тя отново гледаше изпълнението. Малките фигурки — а дали бяха фигурки? — мънички жени с пламтящи коси се въртяха, огъваха се твърде бързо и се залавяха една за друга в звездообразни групи, които кръжаха високо, а музиката беше леко насмешлива, като момичешки смях, който звучеше вътре в ушите.

Звездите се приближаваха една към друга, прерастваха в някакви структури и отдолу нагоре израстваше един невероятен дворец. Всяка негова тухличка беше в свой собствен цвят, всеки цвят бе малък проблясък, а проблясъкът — пронизваща светлина, която обединяваше формите и водеше окото в небето към дванадесет кули от скъпоценни камъни.