Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 88

— Моето собствено? — за миг Майс изглеждаше стреснат.

— Твоето собствено! Криптата на времето ще се открехне след девет седмици. Какво следва? Тя се отваря при криза. Ако тази атака на Мулето не е кризата, къде е „истинската“, тази, заради която ще се разтвори Криптата? Отговори ми, тлъста топко!

— Съгласен съм, щом от това ти става по-леко. Но въпреки това, окажи ми една милост. Именно в случай… Ако в речта на Селдън се окаже, че той говори нещо не съвсем… С две думи, разреши ми да присъствам на Великото отваряне!

— Хубаво. Сега се махай! И стой далече от погледа ми тези девет седмици!

— С превелико удоволствие, Ваше ужасничество! — промърмори Майс на себе си, когато излизаше.

18. Падането на Фондацията

В Криптата на времето цареше странна атмосфера. Това не беше атмосфера на упадък или загниване, защото помещението бе добре осветено, с бързи, сменящи се цветни картини по стените, а множеството неподвижни удобни кресла като че ли бяха предназначени за вечна употреба. Атмосферата не създаваше и впечатление за древност, защото изминалите три века не бяха оставили забележими белези. Тук нищо не се набиваше в очи, не предизвикваше специално търсено страхопочитание или благоговение, а поразяваше единствено със своята ежедневна простота, която напомняше за съществуването на отвъдното.

Но нещо все пак липсваше — и това нещо трябваше да се намира в центъра на кристалния куб, който заемаше половината стая с блестящата си празнота. Четири пъти за три века живото изображение на Хари Селдън бе седяло тук и бе говорило. Последните два пъти — без публика.

В продължение на три века и девет поколения тук бе стоял старецът, който беше видял великите дни на проектираната от него Империя и все още знаеше повече за Галактиката на своите прапраправнуци, отколкото самите те сега.

Празният куб търпеливо чакаше.

Пръв пристигна кметът Индбър III, който си бе пробивал път с церемониалната си наземна кола през смълчаните тревожни улици. Заедно с него пристигна и собственото му кресло, по-високо и по-широко от тези в Криптата. То беше сложено пред другите и така Индбър доминираше над всичко, освен над празния кристал пред себе си. Служителят от лявата му страна почтително наведе глава.

— Ваше превъзходителство, завършена е подготовката за възможно най-широкото по обхват предаване в ефир на Вашето обръщение тази нощ.

— Добре. Междувременно продължавайте с излъчването на специализираните програми за Криптата на времето, но без каквито и да било предсказания, спекулации и други такива с темата. Реакцията на народа все още ли е задоволителна?

— И още как, Ваше превъзходителство! Широко разпространените преди порочни слухове за бъдещето прогресивно намаляват за сметка на доверието.

— Чудесно! — той отпрати мъжа и нагласи придирчиво шалчето си.

Беше дванадесет без двадесет.

Избраните от групата на най-стабилните „опори“ на кметството лидери на най-големите търговски организации се появяваха поединично или на двойки, като демонстрираха степен на парадност, подобаваща на техния финансов статус и благоволението на кмета. Всеки се представяше на Индбър, получаваше една-две милостиви думи и сядаше на определеното му място.