Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 85

Сетне блестящият килим изчезна във въртящата се, кръжаща, нематериална вихрушка, която засипа всички звезди и през техните светлинни изстрели се промуши нагоре, за да се разклони на дървета, които свиреха и пееха с изцяло тяхна си музика.

Байта стоеше, обградена от всичко това, музиката извираше около нея в бързи лирични струи. Тя се протегна да докосне едно крехко дърво, но цветчетата му се спуснаха надолу и угаснаха — всяко със свой собствен звън.

После музиката се разби, сякаш заудряха двадесет чинели, и през нея се издигна една пламтяща струя, която се изсипа надолу в каскада от невидими стъпала в скута на Байта; разля се и изтече в бърз водопад, изгря във феерични проблясъци по китките й, докато в скута й се издигаше мостът на една дъга, а по нея дребните фигурки…

Площад, градина и малки мъже и жени на моста, прострян дотам, докъдето тя можеше да вижда, плуващ през величествени вълни от струнна музика, връхлитаща върху нея…

А после — плашеща пауза, колебливо, сякаш „преглътнато“ движение, внезапен колапс. Цветовете избягаха и се вплетоха в една сфера, която се сви, порозовя и изчезна.

И отново имаше само мрак.

Един тежък крак зашари за ключа, достигна го и светлината заля всичко — еднообразната светлина на прозаичното изкуствено слънце. Байта примигваше, докато не потекоха сълзите й, най-вече от съжаление, че всичко това бе свършило. Еблинг Майс беше олицетворение на тлъстата инертност с все още ококорени очи и отворена уста.

Единствено Магнифико изглеждаше нормално и галеше видеооргана си в екстаз.

— Моя лейди — прошепна той. — Това наистина е магически ефект! Ефектът на баланса и отзвука, почти отвъд надеждата за тяхната деликатност и стабилност. С това, както изглежда, мога да творя чудеса! Как ти хареса композицията ми, моя лейди?

— Твоя ли беше? — прошепна Байта. — Твоя собствена?

Пред благоговението й неговото слабо лице пламна в червено, почти като цвета на носа му:

— Напълно моя! Мулето не я харесваше, но аз често я свирех за собствено свое удоволствие. Веднъж, още когато бях юноша, видях дворец — огромен дворец, пълен със скъпоценности и изобилие, който зърнах от разстояние по време на карнавал. Там имаше великолепие такова, каквото изобщо не бях сънувал — и повече великолепие, отколкото съм виждал по-късно, при Мулето дори. Това, което създадох преди малко, е само едно жалко подобие, но скудоумието не ми позволява повече. Нарекох го „Спомен за Хейвън“.

Сега, сред изпълнената с говор околна среда, Майс се възвърна към активен живот.

— Е… — каза той, — е, Магнифико, би ли желал да правиш същото нещо и за други хора?

За момент палячото се обърка.

— За други ли? — повтори той с треперещ глас.

— За хиляди хора! — извика Майс. — В най-голямата зала на Фондацията! Искаш ли сам да си бъдеш господар, да бъдеш почитан от всички и… и… — въображението му го напусна и той безпомощно довърши. — И всичко подобно? А? Какво ще кажеш?