Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 83

— Да, но сега е различно! Ние сме двама, а той е един и не е способен да ни изплаши и двамата, нали?

— Така е, моя лейди.

Някъде се тръшна врата и един силен глас изпълни къщата. От съседната стая той изрева мощно:

— Вън от тук, в името на Галактиката!

За момент през отворената врата се видя как двама униформени стражи експедитивно се изнасят.

Еблинг Майс влезе намръщен, остави на пода внимателно опакован вързоп и се приближи да се здрависа любезно с Байта. Тя енергично му върна ръкостискането. Майс погледна палячото и отново се обърна към нея:

— Женена ли си?

— Да, минахме през всички формалности.

Майс мълча кратко, после попита:

— Щастлива ли си?

— Беше отдавна…

Майс сви рамене и този път се обърна към Магнифико. Разопакова пакета.

— Знаеш ли какво е това, момче?

Магнифико бързо се смъкна от стола си и взе уреда с множеството копчета. Той прокара пръсти по безчислените бутончета и радостно се разскача, като за малко щеше да унищожи околните мебели. Изграка:

— Видеоорган — за да се дестилира радост от мъртвото човешко сърце! — неговите дълги пръсти галеха нежно и бавно бутоните с развълнувани движения, за миг се спираха на някой клавиш, после на друг, а във въздуха пред него се кълбеше неясна нежна розовина, почти въображаема.

Гласът на Еблинг Майс го прекъсна:

— Момче, ти каза, че можеш да свириш на такава играчка… но по-добре ще е все пак да я настроиш, защото е донесена от музея — и се обърна към Байта.

— Доколкото знам, никой от Фондацията не може да накара това нещо да засвири добре! — той се наведе и зашепна бързо. — Клоунът няма да говори без теб. Ще ми помогнеш ли?

Тя кимна.

— Добре! — прибави той. — Страховата му невроза е почти локализирана, но се опасявам, че неговата умствена сила вероятно може да устои на Психосондата. За да се опитам да измъкна нещо от него по друг начин, той трябва да се чувства предразположен към това. Разбираш ли?

Тя кимна отново.

— Този видеоорган е само първата крачка. Той спомена, че може да свири на него, а реакцията му сега доказва, че това е било едно от най-големите удоволствия в неговия живот. Независимо дали свири добре или зле, бъди заинтригувана и го оцени! После демонстрирай приятелско отношение и доверие към мен. Й въобще, следвай ме във всичко! — той хвърли бърз поглед към Магнифико, свит в ъгъла на канапето, който бързо настройваше нещо вътре в инструмента. Беше напълно погълнат от заниманието си.

Вече с по-висок глас, Майс се обърна към Байта:

— Чувала ли си някога видеоорган?

— Веднъж! — отвърна нехайно тя. — Беше на концерт за редки инструменти. Не бях особено впечатлена.

— Е, не се съмнявам, че си се разминала с доброто изпълнение! Има твърде малко наистина добри музиканти. Видеоорганът изисква физическа координация, но многоклавишното пиано изисква повече, между другото, дори и пластичност на интелекта. — Майс сниши глас и продължи. — Ето защо нашата жива карикатура тук би могла да се окаже по-добра, отколкото мислим. Повечето от майсторите изпълнители иначе са идиоти. Това е един от онези странни случаи, които интригуват психологията! — той продължи с очевидното усилие да поддържа лек разговор. — Виждала ли си как работи това вътре? Веднъж го разгледах и установих, че излъчванията му стимулират зрителния център директно в мозъка, без изобщо да докосват зрителния нерв. Това е експлоатиране на чувствата, каквото никога не се среща в природата. Забележително нещо, а звукът остава естествен… Минава както трябва през тъпанчето, вътрешното ухо и тъй нататък. Но тихо! Той е готов! Може ли да бутнеш оня ключ? По-добре работи на тъмно!