Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 82

След думите на Оувъл Ранду се почувства стар, много стар. Лицето му хлътна безнадеждно.

— Страхувам се, че чудовището, което ще ни погълне, е израсло. Но все пак трябва да се борим с него!

17. Видеоорганът

Къщата на Еблинг Майс се намираше в един не чак толкова претенциозен квартал на Терминус Сити и беше добре позната на интелигентите, литераторите и въобще на добре образованите хора във Фондацията. Забележителните характеристики, с които обикновено описваха този дом, се влияеха главно от това кой какво четеше или слушаше. За един внимателен биограф къщата беше „символ на бягство от академическата реалност“. За вестникарския репортер от там бликаше „ужасна мъжка атмосфера на нехайно безредие“. Университетският доктор по философия неодобрително я наричаше „книжница, но неорганизирана“, а един чужд на университетите приятел я определяше като „добро място за пийване по всяко време, където можеш да си качиш краката на канапето“. Що се отнася до седмичното радиопредаване за новини, което не пестеше краските, то просто упоменаваше за „невероятната идиотска квартира на богохулния, ляв и плешив Еблинг Майс“.

За Байта, която не мислеше за други аудиенции тук, освен за своята собствена и която имаше предимството да ползва информация от първа ръка, къщата беше просто занемарена.

Освен през първите няколко дни, нейното затворничество не й тежеше. Беше много по-леко, отколкото например това половинчасово чакане в къщата на психолога — под тайно наблюдение, може би? Да беше поне с Торън, а то…

Вероятно тя щеше да бъде по-търпелива, въпреки напрежението, ако носът на Магнифико не беше хлътнал и увиснал надолу — знак, който всецяло изразяваше собственото му вълнение.

Кривите крака на клоуна бяха свити точно под увисналата му брадичка, сякаш той се опитваше да се скрие в самия себе си и да изчезне. Ръката на Байта автоматично се разтвори с нежен успокоителен жест — Магнифико трепна и се усмихна.

— Навярно, моя лейди, понякога изглеждам така, сякаш тялото ми отхвърля успокоенията на моя мозък и очаква от ръцете чужди да го ударят!

— Няма нужда да се тревожиш, Магнифико, аз съм с теб и няма да позволя на никого да ти причини болка.

Погледът на палячото се насочи към нея и бързо се отклони встрани.

— Да, но те ме държаха отделно от теб по-рано, а също и от твоя мил съпруг и… Може и да се смееш, но бях самотен много без вашето другарство.

— Не бих се смяла на това. Аз също се чувствах самотна.

Клоунът се разведри, притисна по-силно коленете си и каза:

— Нали не си се срещала с този човек, с когото ще се видим сега? — това беше предпазлив въпрос.

— Не. Но той е много прочут. Виждала съм го по новините и съм слушала доста добри неща за него. Мисля, че е добър човек, Магнифико, и няма да ни навреди.

— Дали? — клоунът се раздвижи. — Може и да е така, моя лейди, но той ме разпитваше преди, беше рязък с мен и ми крещеше, което ме безпокои! Говори със странни думи, тъй че отговорите на въпросите му не могат да изпълзят от гърлото ми. Аз почти започвам да вярвам на фантазьора, същият, който някога се подигра с невежеството ми, като разказа ми, че в подобни мигове сърцето в гърлото се качва и пречи да говориш!