Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 72

Ето защо реши да свали изцапаните си ръкавици, когато се приближи към малката градинска врата и попита:

— Какво означава всичко това?

Това беше точен въпрос, задаван по същия начин при подобни случаи от най-различни хора, откакто свят светува. Не е отбелязано, обаче, да се задава с друга цел, освен постигане на величествен ефект.

Само че този път отговорът бе буквален, защото Майс пристигна, въпреки рева и ударите с юмруци на ония, които все още стискаха парцалите от наметката му.

Индбър отпрати хората си с недоволна гримаса, а Майс се зае да оправи останките от шапката си, изтърси около четвърт от натрупания по нея прах, пъхна я под мишница и каза:

— Погледни, Индбър, какво направиха твоите проклети фаворити! Трябва да бъдат наказани заради това хубаво наметало. Можех още дълго да си го нося! — той изпухтя и избърса челото си с почти театрален жест.

Кметът не скри своето недоволство и отбеляза надменно от височината на своите пет фута и два инча:

— Не е било доведено до мое знание, Майс, че си молил за аудиенция. Разбира се, не ти е била определяна такава!

Еблинг Майс погледна кмета си невярващо.

— В името на Галактиката, Индбър, не получи ли съобщението ми вчера? Връчих го на някакъв лакей в пурпурна униформа преди един ден! Исках да ти го дам лично, но понеже знам, че обичаш формалностите…

— Формалности! — Индбър ядосано вдигна очи и уморено отбеляза: — Чувал ли си някога какво означава истинска организация? От днес нататък ще представяш молбата си за аудиенция в три екземпляра в създаденото за тази цел правителствено учреждение! След това ще чакаш, докато по обичайния път не получиш съобщение за времето на аудиенция, което ти е отпуснато. Тогава ще дойдеш, прилично облечен — прилично облечен, разбираш ли? — и с подобаващото уважение, което трябва да ми окажеш! А сега можеш да напуснеш!

— Какво ми е на дрехите? — попита Майс. — Имах чудесно наметало, докато онези жалки демони не си изпробваха ноктите върху него. А ще си тръгна само след като свърша това, за което съм дошъл! В името на Галактиката, ако не ставаше дума за Селдънова криза, бих си тръгнал веднага!

— Селдънова криза?! — Индбър за пръв път прояви интерес.

Майс беше велик психолог — демократ, грубиян и бунтар, но преди всичко психолог.

В своята нерешителност кметът даже не успяваше да изрази с думи вътрешната болка, която го пронизваше рязко, когато Майс небрежно късаше цветя, очаквателно ги поднасяше към ноздрите си и после ги изхвърляше със сбърчен нос.

Ето защо се наложи Индбър хладно да го подкани:

— Не би ли ме последвал? Тази градина не е създадена за сериозни разговори!

Той се почувства по-добре в своето високо кресло зад огромното бюро, откъдето можеше да вижда рядката коса, която доста неуспешно покриваше розовата кожа по главата на Майс. Стана му още по-добре, когато Майс изстреля серия автоматични погледи около себе си, за да търси несъществуващ стол, и после остана прав, застинал в неудобна поза. Но Индбър се почувства най-добре, когато сякаш нарочно показно, в отговор на натиснатия от него бутон, един чиновник в ливрея изприпка в стаята, с поклон измина разстоянието до бюрото и остави отгоре обемист том в метална подвързия.