Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 74

Индбър кимна и Майс продължи с шумна наслада:

— Е, за всеки случай ще ти го кажа, защото съм направил нещо като предположение във връзка с тази ужасна ситуация в Галактиката от дълго време… Мога да чета мислите ти, нищожен мошеник такъв! Държиш си ръката до малкото копченце, което ще извика петстотин или горе-долу толкова въоръжени хора, за да ме унищожат, само че се страхуваш от това, което знам! Страхуваш се от Селдъновата криза! Да оставим това настрана, но ако докоснеш нещо върху бюрото си, ще ти отрежа жалката главичка, преди още някой да е успял да влезе тук. Ти и твоят бандитски баща, че и пиратският ти дядо, смучете кръвта на Фондацията достатъчно дълго!

— Това е измяна! — промърмори Индбър.

— Да, наистина е — тържествуващо потвърди Майс, — и какво се каниш да направиш по въпроса? Та, нека да ти кажа за Криптата на времето! Хари Селдън е направил Криптата тук, за да ни помага в трудни моменти. За всяка криза той е подготвил лично послание и обяснение. Минали са четири кризи, съпроводени с четири негови появявания. За първи път Селдън се е явил в кулминацията на първата криза. Втория път е било малко след успешното приключване на втората. Прадедите ни са отишли там и двата пъти, за да го чуят. При третата и четвъртата криза той е бил пренебрегнат — може би защото не е бил нужен. Но неотдавнашните ми проучвания — това не е включено в докладите, които си получил — показват, че той все пак се е явявал в подходящо време. Схващаш ли?

Майс не очакваше никакъв отговор. Пурата му, вече превърнала се в парцалив мъртъв отпадък, най-сетне беше изхвърлена. Потърси нова пура и я запали. Димът излиташе на буйни кълба, когато той продължи:

— Официално аз се опитвах да възстановя науката психоистория. Никой до сега не е успял да го направи, но аз напреднах в по-простите елементи и това ми послужи като оправдание да бърникам в Криптата, Работата, която свърших, ми позволи да определя точната дата на следващата поява на Селдън. С други думи, мога да ти кажа точния ден, когато идващата Селдънова криза — пета по ред — ще достигне кулминацията си!

— Колко далеч е този ден? — напрегнато попита Индбър.

Майс взриви „бомбата“ си с жизнерадостна нехайност:

— Четири месеца — каза той. — Четири нищо и никакви месеца без два дни.

— Четири месеца! — реагира Индбър с несвойствена буйност. — Невъзможно!

— Щом ти го казваш, мое трето око…

— Четири месеца? Разбираш ли, какво значи това? За да ни дойде на главата една криза за четири месеца, това означава, че се е оформяла от години!

— А защо не? Да не би да има природен закон, според който всички процеси трябва да се извършват само на дневна светлина?

— Но нищо не ни грози, нищо не надвисва над нас! — Индбър почти чупеше ръце от безпокойство. В рязък спазматичен пристъп на ярост той изкрещя: — Ще се махнеш ли от бюрото ми и ще ме оставиш ли да го подредя? Как искаш да мисля?