Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 73

— А сега… — каза кметът, отново усетил се господар на положението, — за да направим извънредния ни разговор колкото се може по-кратък, изложи информацията си с най-малкото възможни думи!

Еблинг Майс отговори, без да бърза:

— Знаеш ли, с какво съм се занимавал напоследък?

— Имам докладите ти тук — отвърна кметът със задоволство. — Заедно с резюметата към тях. Доколкото разбирам, твоите проучвания в математическата област на психоисторията са предназначени да повторят трудовете на Селдън и, евентуално, да проследят планирания курс на бъдещата история, за да бъде използвано това от Фондацията.

— Точно така! — сухо отбеляза Майс. — Когато Селдън за пръв път основал Фондацията, той е бил достатъчно мъдър, за да не включи психолози между учените, които е разположил тук, така че Фондацията винаги сляпо се е движила по течението на историческата необходимост. По време на моите търсения аз използвах голяма част от откритото в Криптата на времето.

— Осведомен съм за това, Майс! Само хабиш време за повторения!

— Аз не повтарям, — изрева Майс, — защото това, което се каня да ти кажа, го няма в никой от ония доклади!

— Как тъй го няма в докладите? — каза глупаво Индбър. — Как може…

— О, велика Галактико! Остави ми да ти кажа това, което смятам за нужно, противен дребосък такъв! Спри да ми приписваш думи и да се съмняваш във всяко мое изказване, защото ще се махна от тук и ще оставя всичко около теб да се руши!… Помни, глупако, Фондацията ще оцелее, защото така трябва, но ако сега аз изляза оттук, ти няма да оцелееш!

Като хвърли шапката си на пода, така че разпръсна облаци прах, той прескочи стъпалата на подиума, върху който беше поставено огромното бюро, разбута яростно хартиите и седна на ръба му.

Почти обезумял, Индбър си помисли дали да не извика стражите или да не използва вградените в бюрото бластери, само че Майс свирепо го гледаше, и на него не му оставаше нищо друго, освен да си наложи подходящото за случая изражение.

— Доктор Майс… — започна той с несигурна официалност, — Вие трябва…

— Млъквай — грубо нареди Майс, — и слушай! Ако това тук… — и дланта му тежко се стовари върху металната подвързия на папката, — ако това тук са моите доклади, забрави ги. Всеки доклад, който пиша, минава през двадесет и няколко чиновника, връща ти се и после пак се сортира от други двадесет и няколко. Това би било чудесно, ако нямаше нещо, което бих искал да запазя в тайна. А аз го имам! И то е толкова поверително, че даже момчетата, с които работя, си нямат понятие за това. Те си вършат работата, разбира се, но всеки — по една малка изолирана част от нея. А аз събирам всичко това заедно. Знаеш ли какво представлява Криптата на времето?