Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 70

Отговорът на Байта дойде бързо.

— Не вярвам в това. Тук има нещо нередно. Защо хората на Мулето не ни убиха, когато можеха да го направят, щом той е супермен?

— Казах, че не съм наясно със степента на мутацията му. Той може все още да не е готов за война с Фондацията и е много мъдро от негова страна да не се поддава на провокации, докато се подготви. А сега ме остави да говоря с клоуна!

Капитанът погледна треперещия Магнифико, който явно нямаше доверие на грамадния суров мъж, и започна бавно:

— Виждал ли си Мулето със собствените си очи?

— И още как, уважаеми! А също тъй чувствах и тежестта на ръцете му върху собственото си тяло!

— Не се съмнявам. Можеш ли да ни го опишеш?

— Страшно е да си спомням, уважаеми господине! Той е много силен! Пред него даже вие изглеждате като фиданчица. Косата му е огнено червена, а с цялата си сила и тегло не можех да свия протегнатата му ръка! — Магнифико изглеждаше така, сякаш цялата му кльощавост се бе струпала в крайниците му. — Често за да забавлява генералите си или просто себе си, той издигаше ме на страшна височина, пъхнал единия си пръст в колана ми, докато аз рецитирах стихове. И ме спускаше обратно едва някъде след двайстия стих, който съм издекламирал, а всяко стихче трябваше да е импровизация и с перфектни рими, иначе… иначе всичко отначало започваше! Той е човек с невероятна сила, уважаеми господине, и ужасно е, когато я използва… а неговите очи, уважаеми господине, тях никой не ги вижда!

— Какво? Какво каза накрая?

— Той носи очила, уважаеми господине, много странни са! Казват, че са непрозрачни и той вижда чрез чудовищна магия, която далеч надхвърля възможностите човешки. Аз чух веднъж… — гласът му стихна и стана тайнствен, — …чух, че да видиш очите му, означава да видиш смъртта. Той убива с очи, уважаеми господине! — погледът на Магнифико прескачаше бързо от лице на лице, докато мълвеше разтреперан: — Истина е, кълна се, истина е!…

Байта си пое дълбоко дъх.

— Изглежда си прав, капитане. Искаш ли да поемеш нещата в свои ръце?

— Нека преценим ситуацията. Не дължите нищо тук, нали? И отгоре няма бариера?

— Мога да излетя по всяко време.

— Тогава излитай! Мулето може да не иска да дразни Фондацията, но той е поел голям риск, като е оставил Магнифико да избяга. Това вероятно обяснява крясъците около бедния клоун. Значи горе би могло да има кораби, които ви чакат! Но ако просто изчезнете в пространството, кой може да ви обвини в нарушение?

— Прав си — мрачно се съгласи Торън.

— Вие имате силово поле и вероятно сте по-бързи от всичко, което те имат. Следователно, колкото се може по-бързо напускате атмосферата, правите кръг над другото полукълбо и прекъсвате следата с максимално ускорение!

— Да — отбеляза хладно Байта, — а когато се върнем във Фондацията, какво ще правим тогава, капитане?