Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 69

— Това вече не мога да ти кажа.

— Е, аз и не мислех, че ще го направиш. Но ако чакате лично Мулето да дойде с оркестър от фанфари, барабани и електрически органи — няма да стане! Той не действа по този начин.

— Какво?! — едновременно възкликнаха Торън и Байта.

Магнифико радостно се раздвижи в ъгъла, където се криеше с почти видимо уголемени уши.

— Точно така, опитах да се свържа с него и свърших много повече работа от тази, на която са способни двама аматьори. Но не стана! Той не приема никого, не позволява да го снимат или записват и се показва само на най-близките си хора.

— Това обяснява ли твоя интерес към нас, капитане? — попита Торън.

— Не. Клоунът е ключът! Този палячо е един от малкото, които са го виждали. Искам го! Той може да е доказателството, от което се нуждая, а на мен все пак ми трябва нещо, кълна се в Галактиката, с което да събудя Фондацията!

— Тя се нуждае от събуждане? — намеси се Байта с рязка острота. — Да се събуди за какво? И каква роля ще изиграеш, като я разтревожиш — тази на бунтовен демократ или другата — на таен полицай и провокатор?

Лицето на капитана се втвърди.

— Когато цялата Фондация е заплашена, мадам революционерке, загиват и демократи, и тирани! Нека оставим на мира нашите тирани, докато се отървем от един по-страшен деспот, а тогава ще се справим и с тях…

— И кой е по-страшният тиранин, за когото говориш? — избухна Байта.

— Мулето! Знам нещичко за него, достатъчно, за да съм умрял отдавна, ако не бях внимателен! Изкарайте палячото от стаята. Нужна е повече дискретност!

— Магнифико! — каза Байта с подканващ жест и клоунът напусна стаята, без да промълви дума.

Гласът на капитана стана сериозен и напрегнат:

— Мулето е хитър твърде много, за да се лиши от предимствата, които дават магнетизма и обаянието на личността на водача. Ако се е отказал от това, значи има причина. Тази причина трябва да е фактът, че личен контакт с него би разкрил нещо, за което е от огромна важност да не бъде разкривано — той елиминира евентуалните въпроси на Торън и Байта и продължи забързано: — С тази цел се върнах към родното му място и разпитах хора, които заради знанията си сигурно няма да живеят дълго. Все още са живи неколцина от тях. Те си спомниха за бебето, родено преди тридесет години, а също и за смъртта на майка му, и странното му детство. Мулето не е точно човешко същество!

Двамата му слушатели се отдръпнаха ужасени от смътната догадка. Никога не го бяха осъзнавали ясно и точно, но смисълът на фразата им беше повече от ясен.

Капитанът продължи:

— Той е мутант и както става ясно от последващата му кариера, много сполучлив! Не знам колко е силен, но за да обяснят тази сила, казват, че той е това, което трилърите наричат „супермен“. Показателен е сам по себе си и фактът, че за две години се е превърнал от нищо в завоевател на Калгън. Не разбирате ли, че е опасен? Може ли генетичната катастрофа с непредвидени биологични свойства да бъде предвидена в Селдъновия план?