Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 68

— Така ли?

— Ти си този, който претендира, че е гражданин на Фондацията, и то когато на тази планета няма нито един легален търговец!

— Това не е точно така! Защо мислиш, че положението на нещата е такова?

— Защото аз съм гражданин на Фондацията и мога да го докажа с необходимите документи. А къде са твоите?

— Мисля, че ще е по-добре да си вървиш.

— Аз пък не мисля! Ако знаеш нещичко за методите на Фондацията, което е възможно, нищо, че си мошеник, ще знаеш също, че ако не се върна жив на моя кораб до определеното време, в най-близкия щаб на Фондацията ще получат сигнал. Затова се съмнявам, че оръжието ти ще свърши повече работа, отколкото един обикновен разговор.

Настъпи тишина, която Байта мрачно наруши.

— Свали бластера, Торън, и му отдай дължимото! Изглежда, че той не лъже.

— Благодаря! — отвърна непознатият.

Торън остави бластера до себе си.

— А сега ни обясни всичко!

Гостът стоеше прав. Беше висок и с широки рамене. Лицето му приличаше на издялано от камък и сякаш се състоеше от множество твърди равни плочки, а и беше някак очевидно, че никога не се усмихва. Но в очите му липсваше жестокост.

— Новините се разпространяват бързо, особено когато не са за вярване! — каза той. — Мисля, че на Калгън няма човек, който да не знае, че хората на Мулето днес са се сблъскали с двама туристи от Фондацията. Узнах важната новина следобед, а както казах, тук няма други туристи от Фондацията, освен мен. Ние сме наясно с такива неща.

— Кои сте „вие?“

— Ние сме си „ние“! Аз например! Знаех че сте в хангара — били сте непредпазливи да го кажете. Така че проверих регистрите и потърсих кораба — той изненадващо се обърна към Байта. — Ти произхождаш от Фондацията по рождение, нали?

— Е, и?

— И си член на демократичната опозиция, една от тези, които се наричат „подземните“. Не си спомням името ти, но помня лицето ти. Напуснала си неотдавна и това не би се случило, ако си била някоя по-важна персона.

— Знаеш много! — Байта сви рамене.

— Да. Тръгнала си с един мъж. Този ли е?

— Има ли изобщо значение какво казвам?

— Не, просто искам да постигна взаимно разбирателство. Сигурен съм, че през седмицата, когато си напуснала толкова прибързано, паролата е била „Селдън, Хардин и свободата“. Порфирът Харт е бил твоят секционен водач!

— От къде си го научил? — Байта изведнъж се ядоса. — Полицията ли го е заловила?

Торън се опита да я удържи, но тя леко отблъсна ръката му и направи крачка напред. Човекът от Фондацията реагира бързо:

— Никой не го е хванал! Просто „подземните“ стават все повече и се появяват на все по-странни места. Аз съм капитан Хан Притчър от Информационния отдел и също съм секционен водач — няма значение под какво име — той направи пауза, после добави: — Знам че не ми вярваш! В нашата работа е по-добре да се престараеш с подозренията, отколкото обратното. Но крайно време е да приключвам с встъплението.

— Да — потвърди Торън, — крайно време е!

— Може ли да седна? Благодаря — капитан Притчър преметна дългия си крак върху другото си коляно и небрежно се подпря на креслото си. — Бях започнал да казвам, че не ми е ясно какво означава всичко това… — Вие двамата не идвате от Фондацията, но не е трудно да се досети човек, че сте от някой независим търговски свят. Това не ме притеснява особено. Само че, ако не е тайна, какво смятате да правите с този клоун, който пазите тук? Рискувате живота си, за да го задържите!