Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 67

— Значи си чувал и за Фондацията? — попита Байта с усмивка.

— А кой не е? — гласът на Магнифико стихна до мистериозен шепот. — Тук има хора, що казват, че туй е свят магьоснически и велик, огньовете му са способни да изпепелят планети и тайните му мощни много са. И казват, че благородниците най-големи на Галактиката не могат да постигнат уважение и почит като тези, дължими на човека прост, изрекъл „Аз гражданин съм на Фондацията“, ако и той да е корабокрушенец, а не дори и някой като мен!

— Ей, Магнифико, никога няма да свършиш с яденето, ако продължаваш да дрънкаш! Ето, ще ти донеса малко ароматизирано мляко. Вкусно е! — Байта постави една кана мляко пред него и избута Торън извън стаята.

— Тори, какво ще правим сега с него? — и тя посочи към кухнята.

— Какво имаш предвид?

— Когато Мулето дойде, ще му го предадем ли?

— Какво друго ни остава, Байт? — гласът му беше неспокоен и начинът, по който отметна една влажна къдрица от челото си, свидетелстваше за същото. Той продължи забързано: — Преди да дойда тук, имах смътната идея, че всичко, което ще трябва да направим, е да потърсим Мулето и после да си вършим работата…

— Знам какво имаш предвид, Тори. Не че особено се надявах да видя Мулето, но мислех, че ще можем да научим нещо от първа ръка и да я съобщим на хората, които знаят малко повече за тази междузвездна интрига. Аз не съм шпионка като тези от евтините романчета!

— Това имах предвид и аз, Байт! — той скръсти ръце и се намръщи. — Каква ситуация само! Така и никога нямаше да узнаем, че Мулето действително е тук, ако не беше тази странна случка. Мислиш ли, че той ще дойде за клоуна си?

Байта го погледна.

— Вече нищо не знам! Не знам какво да говоря и какво да правя… А ти?

Вътрешният зумер забръмча с противен звук. Устните на Байта се размърдаха беззвучно:

— Мулето!

Магнифико се показа на вратата с широко отворени очи и изхленчи:

— Мулето ли?

Торън промърмори:

— Мисля да го пусна вътре!

Люкът се отвори и другата врата се затвори зад новодошлия. Екранът показваше някаква размазана фигура.

— Само един е! — каза Торън с облекчение, но гласът му все още трепереше, когато се приближи до сигналната уредба. — Кой си ти?

— Няма ли да е по-добре да ме пуснеш и да узнаеш сам, а? — думите идваха слабо от високоговорителя.

— Предупреждавам те, че това е кораб на Фондацията и следователно е третиран като част от нейната територия.

— Знам.

— Влез с празни ръце или ще те застрелям! Добре съм въоръжен.

— Става!

Торън отвори вътрешния люк и свали предпазителя на бластера си. Чуха се стъпки, след това въртящата врата се отвори и Магнифико изкрещя:

— Това не е Мулето! Но е човек!

„Човекът“ мрачно се поклони на палячото.

— Много точно! Аз не съм Мулето — той разтвори ръце, — не съм въоръжен и съм дошъл с мирна мисия. Можеш да се успокоиш и да свалиш оръжието си. Ръката ти не е достатъчно сигурна, а на мен ми се иска да бъда спокоен.

— Кой си ти? — попита безцеремонно Торън.

— Бих могъл да те попитам същото — хладно отвърна непознатият, — защото ти си човекът, който се представя за друг, а не аз!