Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 66

Тук-там проблясващите светлини край входните отвори отбелязваха присъствието на собствениците, завърнали се рано от организираните към своите лични забавления.

Мъжът спря и сигурно би се усмихнал, ако изобщо някога се усмихваше, макар че гънките на неговия мозък оформиха вътрешен еквивалент на усмивка.

Корабът, край който той спря, бе лъскав и очевидно бърз. Не беше обикновен модел, а по това време повечето кораби в този сектор на Галактиката имитираха звездолетите на Фондацията или бяха построени от нейни техници. Но този беше особен. Бе истински кораб от Фондацията — дори и само защото малките издатини по корпуса говореха за силно защитно поле, каквото би могъл да притежава само фондациански звездолет. Имаше също и други белези, които доказваха това сходство.

Мъжът не се колеба дълго. Електронната защитна бариера, поставена като гаранция за неприкосновеност от страна на местната администрация, изобщо не го затрудни. Той я преодоля лесно и без да вдигне тревога, защото използваше специалното неутрализиращо поле, с което разполагаше. Първата реакция от страна на кораба спрямо натрапника отвън беше нехайният и почти приятелски сигнал на приглушения зумер в дневната във вътрешността на кораба. Сигналът бе причинен от длан, сложена върху малкото фотооко от едната страна на люка до въздухопровода.

Докато траеше това успешно разузнаване, Торън и Байта чувстваха единствено доста несигурната безопасност зад стоманените стени на „Байта“. Шутът на Мулето, който както се бе оказало мъкнеше върху малкото си телце патетичното име Магнифико Гигантикус, седеше прегърбен до масата и нагъваше поставената пред него храна. Тъжните му кафяви очи се вдигаха от храната само за да следят действията на Байта из комбинираната кухня-трапезария, където той се хранеше.

— Благодари ли слаб човек, то думите му стойност нямат! — промърмори той. — Но имаш ти „благодаря“ от мен, защото през тази седмица изминала за мене имаше огризки само, а тялото ми слабо за това е, макар че апетитът е голям!

— Е, тогава яж! — засмя се Байта. — Не си губи времето да благодариш! Мисля, че в централните сектори имаха една поговорка за благодарността…

— Наистина такава има, моя лейди! Един мъдрец с когото съм говорил, ми каза тъй: „Благодарността е най-добра и най-ефектна, когато не се изпарява в празни фрази!“ Но уви, моя лейди, аз имам куп от празни фрази, ти виждаш ги. Когато те харесваха на Мулето, той мен облече в дворянски дрехи и тежко име — защото простото ми име Бобо не радваше ушите му големи, но случеше ли се аз да му се не понравя с празните си фрази, той заповядваше да удрят бедното ми тяло с камшик!

Торън влезе откъм пилотската кабина.

— Няма какво друго да правим, освен да чакаме, Байт! Надявам се, че Мулето е достатъчно умен да разбере, че кораб на Фондацията представлява и част от нейната територия.

Магнифико Гигантикус, преди Бобо, широко отвори очи и възкликна:

— Колко велика е Фондацията, пред която треперят всички, даже слугите жестоки на Мулето!