Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 65

Въздушното такси ги отнасяше от района на плажа. Торън погледна от другата страна на пътеката между креслата към седалката, където шутът на Мулето пъшкаше насън и с отвращение добави:

— Това беше най-изумителното нещо, което някога съм правил!

Лейтенантът стоеше почтително пред полковника на гарнизона. Полковникът го погледна и рече:

— Добре свършена работа! Задачата е изпълнена.

Но лейтенантът не се оттегли незабавно.

— Мулето е загубил авторитета си пред населението, сър! Ще бъде необходимо да проведем наказателна акция, за да възвърнем атмосферата на респект и уважение! — мрачно каза той.

— Тези мерки вече са взети!

Лейтенантът се обърна, но спря по средата на движението си и изръмжа с негодувание:

— Съгласен съм, сър, че заповедите са си заповеди, но да стоя пред онзи мъж с неговия зашеметяващ пистолет и да понасям високомерието му, това беше най-отвратителното нещо, което някога съм правил!

14. Мутантът

„Хангарът“ на Калгън бе място, забележително само по себе си. Беше породен от нуждата да се разположат някъде огромният брой кораби, с които пристигаха от други планети, а едновременно с това и посетителите да бъдат настанени луксозно. Човекът, който бе измислил как да съчетае тези две неща, бързо се бе превърнал в милионер. Неговите наследници — наследници по рождение и наследници на финансите му, се нареждаха сред най-богатите на Калгън.

Хангарът се простираше на площ, по-голяма от квадратна миля, и думата „хангар“ не го описваше достатъчно добре. Това всъщност беше хотел за кораби. Посетителят заплащаше предварително. Корабът му получаваше място, от което можеше да се отправи към звездите по всяко време. Гостът оставаше да живее на кораба си. Разбира се, оказваха му се обичайните хотелиерски услуги, като доставка на храна, медицинско обслужване за някои категории, грижи за самия кораб, както и специално транспортиране по Калгън срещу незначителна сума.

В резултат на това посетителите комбинираха хангар и хотел, като спестяваха доста пари. Собствениците бяха преодолели нуждата от свободно пространство с максимална печалба. Правителството събираше тлъсти такси. Всички бяха доволни. Никой не губеше — колко просто!

Човекът, който сега се промъкваше по широките коридори, свързващи многобройните крила на хангара, в миналото дълго бе размишлявал за изобретателността и полезността на тази система, но в момента тези размишления едва ли му бяха нужни.

Неповратливите грамади на корабите образуваха стройни редици на стоянките и мъжът обхождаше редица след редица. Той беше експерт в областта на това, с което се занимаваше сега — и ако предварителното проучване на регистрите на хангара, което беше направил, не бе могло да му даде точна информация за съмнителната индикация на специфичните крила (всяко от тях съдържаше по хиляда кораба), то специализираните му познания можеха да отсеят от тези хиляда търсения един.

В тишината се разнесе неговата едва чута въздишка.

Мъжът спря и изчезна край една от редиците — подобен на пълзящо насекомо, далеч от вниманието на арогантните метални чудовища, които си почиваха.