Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 64

— Ти ли си човекът, който ни уведоми? — запита той.

Пазачът все още стискаше навехнатата си ръка и със сгърчено от болка лице промърмори:

— Претендирам за наградата, Ваше височество, и обвинявам този човек…

— Ще си получиш наградата! — каза лейтенантът, без дори да го погледне, и късо изстреля към хората си — Хванете го!

Торън усети, че клоунът ще скъса робата му, в която се бе вкопчил. Повиши глас и рече:

— Съжалявам, лейтенант, но този човек е мой!

Войниците приеха това изявление, без да им мигне окото. Единият небрежно вдигна бича си, но лейтенантът му се озъби и той го свали.

Негово черно височество се завъртя и изпречи огромното си тяло пред Торън.

— Кой си ти?

Отговорът бе кратък:

— Гражданин на Фондацията!

Това подейства — поне на тълпата — във всяко отношение. Пазената до сега тишина беше изместена от напрегнато жужене. Името на Мулето може и да предизвикваше страх, но въпреки всичко то беше ново и не така добре запечатано в душите на хората, както това на старата Фондация, която бе разрушила Империята и която управляваше един квадрант от Галактиката с безпощаден деспотизъм.

Лейтенантът не промени изражението си. Каза:

— Осведомен ли си за самоличността на човека, който се крие зад тебе?

— Беше ми казано, че е избягал от двора на Вашия лидер, но единственото, което знам със сигурност, е, че той е мой приятел. Нуждаете се от непоколебимо доказателство за самоличността му, за да можете да го отведете!

От тълпата долитаха високи възгласи, но лейтенантът не ги забелязваше.

— Носите ли документи, които да удостоверяват принадлежността ви към Фондацията?

— На кораба ми са.

— Знаете ли, че действията ви са непозволени? Мога да ви разстрелям!

— Без съмнение. Само че в такъв случай ще сте застреляли гражданин на Фондацията и е много вероятно тялото Ви да й бъде предоставено като компенсация. Това вече е правено от някои военачалници!

Лейтенантът навлажни устните си. Казаното беше истина.

— Името Ви? — запита той.

Торън се възползва от предимството си:

— Ще отговарям на въпроси на кораба си! Можете да получите номера на стоянката в хангара, той е регистриран под името „Байта“.

— И няма да предадете беглеца?

— Освен на Мулето, може би! Поздравете господаря си!

Разговорът утихна до шепот и лейтенантът се обърна.

— Разпръснете тълпата! — нареди той на хората си със зле прикрита жестокост.

Електрическите бичове се вдигнаха и спуснаха. Последваха писъци и хората на вълни се разбягаха.

Торън прекъсна замисленото си мълчание само веднъж по обратния път към хангара и проговори като че ли сам на себе си:

— Майчице Галактико! Що за приключение беше това, Байт? Толкова съм изплашен…

— Да — отвърна тя с глас, който още трепереше, очите й излъчваха нещо като обожание. — Да, това беше изпитание на характера!

— Честно казано, аз все още не разбирам какво се случи. Просто размахвах зашеметяващия пистолет който дори не съм сигурен как да използвам… Държах се дръзко и… Не знам защо го направих.