Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 63

Един мощен глас я прекъсна:

— А сега ти, мръсен мошенико…

Това беше пазачът на плажа, с огненочервено лице и зинала уста, който се приближаваше тичешком. Той държеше своя маломощен зашеметяващ пистолет.

— Дръжте го, вие двамата! Не го оставяйте да избяга! — тежката му ръка се стовари върху слабото рамо на палячото и той изхленчи.

— Какво се е случило? — запита Торън.

— Какво се е случило ли? Какво ли? Е, сега, така е добре! — пазачът бръкна в чантичката, окачена на колана му, и извади пурпурночервена носна кърпа, с която избърса голия си врат. После с охота занарежда:

— Ще ти обясня какво се е случило. Той е избягал. Това го знае целият Калгън и аз сигурно щях да го позная още преди малко, ако не беше с краката нагоре и с главата надолу! — той разтърси жертвата си.

Байта каза с усмивка:

— И от къде е избягал, сър?

Пазачът повиши глас. Събираше се тълпа — любопитна и бъбрива. Пропорционално на нарастването на публиката, пазачът ставаше все по-значителен в собствените си очи.

— От къде е избягал ли? — попита той със сарказъм. — Да сте чували за Мулето?

Настъпи пълна тишина и Байта почувства как в стомаха й изведнъж се сви огромна ледена топка. Палячото гледаше само нея — той още трепереше в яката хватка на пазача.

— Мулето, който… — продължи тежко пазачът, — който искаше да се смее на този дрипльо, само че дворцовият му шут избягал! — той раздруса пленника си. — Признаваш ли, шуте?

Вместо да отговори, клоунът само побеля от страх. Байта беззвучно изсъска право в ухото на Торън и той се приближи до пазача с приятелска усмивка.

— А сега, мой човек, защо не си махнеш за малко ръката от рамото му? Този веселяк, когото държиш, танцуваше за нас и още не си е заслужил парите.

— Тук ли? — в гласа на пазача се появи внезапна загриженост. — Да, но е обявена награда за…

— Ще я получиш, ако докажеш, че това е търсеният човек. А сега се дръпни! Пречиш на гости и това може да има сериозни последици за теб!

— А ти пречиш на властите и това наистина ще има сериозни последици за теб — пазачът разтърси палячото още веднъж. — Върни парите на човека!

Торън бързо замахна с ръка и зашеметяващия пистолет на пазача отхвръкна на земята едва не отнасяйки половината от пръста му. Полицаят закрещя от болка и гняв. Торън силно го тласна встрани и клоунът, усетил се изведнъж свободен, се скри зад гърба му.

Тълпата, от последните редове на която сега не виждаха нищо, напрегнато следеше събитията. Хората отзад протягаха вратове и се промъкваха напред, а кръгът се движеше, защото предните искаха да се отдалечат малко от полето на действие. В един миг се чуха груби крясъци, последва кратка суетня и от само себе си се оформи проход. Двама мъже с електронни бичове влязоха в кръга. На пурпурните им блузи просветваше знака на стреловидна мълния, разцепваща планета. След двамата вървеше черен гигант с лейтенантски нашивки. Черна беше кожата му. Черна беше косата му. И мрачното му изражение бе черно.

Черният човек говореше с опасна кротост, която подсказваше, че и без да прибягва към крясъци, заповедите му ще бъдат изпълнени.