Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 62

Така си и вървеше нехайно по плажа. Премина край много хора, често се колебаеше, но не спря никъде. Струпалата се тълпа се бе разпръснала, а пазачът си беше тръгнал.

— Този е много странен! — каза Байта весело и Торън равнодушно се съгласи.

Палячото беше достатъчно близо, за да го виждат ясно. Слабото му лице впечатляваше преди всичко с големия си широк нос с месест връх, който приличаше на хобот. Дългите му криви крака и паешкото му тяло се движеха с лекота и грация, но изглеждаха така, сякаш са сглобявани на тъмно и опипом.

Да го гледаш, означаваше да се смееш.

Той явно усети погледите на двамата, защото рязко се обърна, след като вече ги беше отминал. Приближи се. Големите му кафяви очи се спряха на Байта.

Клоунът им се усмихна, но това само направи клюнообразното му лице още по-тъжно. Говореше меко, с превзети изрази, като хората от централните сектори:

— Използвам аз ума, даден от добрите духове на мен… — каза той. — И за това ще ви кажа, че тази жена да съществува, ах, не би могла, защото е жена мечта! Но аз нормален съм едва ли, защото вярвам в тез омайващи очи чаровни!

Очите на Байта широко се разтвориха и тя ахна.

Торън се засмя:

— О, ти, чаровнице моя… Той заслужава пет кредита, Байт, нека ги получи!

Акробатът се преметна със скок:

— Не, моя лейди, не бъркай ме с глупак! Аз говоря не за пари, а зарад оченцата ти ясни и за тъй сладкото ти личице.

— Е, благодаря — каза Торън. — Ей богу, мислиш ли, че този е наред?

— И не само за очи и за лице… — бъбреше палячото и думите излитаха една след друга с нарастваща скорост. — Но също и за твоя ум, тъй чист и силен, както ти си мила!

Торън се изправи, протегна ръка за бялата наметка, която носеше със себе си от четири дни, и бръкна под нея.

— А сега, братле, ми кажи какво искаш и престани да досаждаш на дамата!

Палячото отстъпи уплашено и слабото му тяло се сви раболепно.

— О, сигурен съм, че не преча. Аз чужденец съм тук и вече казах, че ползвам пусти остроумия, но ако умея да чета по човешките лица… Освен красота, тази жена има и добро сърце и може би това ще ми помогне в мойто затруднение, зарад което аз говоря толкоз дръзко!

— Пет кредита ще ти решат ли проблема? — каза сухо Торън и извади монетата.

Клоунът не посегна да я вземе и Байта настоя:

— Нека да поговоря с него, Тори! — след което тихо добави: — Няма нужда да се дразниш от глупавия му говор. Това е просто вид диалект, сигурно на него нашата реч също му се вижда странна — тя се обърна към палячото. — Какво е твоето затруднение? Не се притесняваш заради пазача, нали? Не те тревожи той, така ли?

— О, не. Не той! Той е като ветреца, който носи пясък около глезените ми. Има друг, от него бягам и той е сякаш ураган, който помита светове по пътя си и ги нахвърля един връз друг! Преди седмица аз му се изплъзнах, по улиците спях и крих се в градските тълпи. Вглеждах се в много лица за помощта, която нужна ми е. И ето че намерих я — последното изречение той повтори с мек, тревожен глас и неспокойни очи. — И ето че намерих я!

— Слушай… — трезво каза Байта. — Бих искала да ти помогна, но не мога да те защитя от буря, която помита светове. Ще бъда съвсем искрена, аз…