Читать «Фондация и Империя» онлайн - страница 61

Байта носеше черни очила срещу ярката светлина и тънка бяла роба заради горещината. Две ръце, загорели до златисто, прегърнаха коленете й и тя прокара отсъстващия си поглед по легналия Торън, чието тяло блестеше под сияйното бяло слънце.

— Не прекалявай! — напомни му тя, но Торън произхождаше от умираща червена звезда и въпреки трите години, прекарани във Фондацията, за него слънчевата светлина беше лукс. Ето защо от четири дни насам предварително обработената му срещу изгаряне кожа не беше чувствала върху себе си друга дреха, освен плувките.

Байта се излегна на пясъка и се сгуши плътно до него. Заговориха шепнешком.

Гласът на Торън беше мрачен и това се отразяваше на отпуснатото му лице:

— Признавам, че стигнахме до задънена улица. Ето, ние сме тук, но къде е той? Кой е? Този обезумял свят не казва нищо за него. Сякаш не съществува!

— Съществува — отвърна Байта, почти без да движи устните си. — Просто е хитър, това е всичко. Твоят чичо е прав, че той е човек, който бихме могли да използваме — ако въобще ни е останало време.

Малка пауза, после Торън прошепна:

— Знаеш ли какво се случи, Байт? Дълго време аз просто бях изпаднал в някакъв слънчев унес. А нещата сами ни се набиват в очите! — гласът му съвсем затихна, сетне пак се усили. — Спомни си за това, което ни говореше доктор Еймън в колежа: Фондацията никога няма да загуби, но това не означава, че с водачите й няма да се случи нещо подобно! Нима истинската история на Фондацията не започва, когато Салвор Хардин изхвърля Енциклопедистите и се налага като първи кмет на Фондацията? И после, през следващия век, нима Хобър Малоу не печели също чрез почти драстични методи? Щом два пъти водачите са били сваляни, значи това е възможно! Защо ние да не направим същото?

— Това е най-старият довод в книгите, Тори. Излишна мечтателност и нищо повече!

— Защо? Помисли си! Какво е Хейвън? Не е ли част от Фондацията? Така да се каже пролетарското й лице… Ако ние победим, това ще си остане победа на Фондацията и ще загубят само сегашните водачи.

— Има голяма разлика между „можем да победим“ и „ще победим“. Само дрънкаш!

— Глупости, Байт! Ти просто си кисела. Защо искаш да развалиш и моето настроение? По-добре да поспя, ако не възразяваш!

В отговор Байта само вдигна глава, засмя се и нагласи очилата си, за да огледа плажа, където се издигаше само една палма. Торън се надигна и се изви, за да проследи погледа й.

Очевидно тя гледаше вретеновидния силует, който с краката нагоре се клатеше на ръцете си за забавление на случайните зрители. Беше един от рояка просяци-акробати край брега, чиито хитри хапливи закачки бяха насочени предимно към управляващата върхушка.

Пазачът на плажа се отклони в неговата посока и палячото, балансирайки на една ръка, допря палец до носа си с недвусмислен жест. Пазачът приближи заплашително и се засили, целейки се с крак в корема му. Палячото сръчно отскочи, избегна удара и се отдалечи, като остави разпененият полицай на раздразнената тълпа.